Спалнята в тяхната вила на езерото Комо миришеше на секс, скъп одеколон и свеж нощен въздух, който нахлуваше откъм водата.
Роуз лежеше на леглото със завързани очи. Меката копринена лента скриваше погледа ѝ, а тъмнозелената ѝ кадифена рокля беше смъкната до кръста. Гърдите ѝ блещукаха под топлата светлина на нощните лампи. Тя усещаше две силни ръце върху тялото си – едната позната, а другата нова.
Отляво беше Марк, съпругът ѝ. Той все още носеше бельото си, но рамото му беше опръскано с гъста, топла течност. Не беше негова. Гърдите на жена му бяха изцяло облени в същата течност. Беше на Спенсър.
Отдясно беше Спенсър – техен стар колега от университета, който беше дошъл на гости за уикенда. Същият Спенсър, за когото Марк тихомълком беше признал, че винаги е харесвал Роуз. Същият Спенсър, когото Марк лично беше поканил…
Устните на Спенсър в момента бяха притиснати към врата на Роуз, смучейки достатъчно силно, за да оставят трайни белези, докато ръката му уверено се плъзгаше нагоре по бедрото ѝ. Ръката на Марк почиваше на другото ѝ бедро, леко трепереща от смесица между нервност и чиста възбуда.
Устните на Роуз се разтвориха, когато още една гъста струя сперма се изля върху гърдите и ключицата ѝ – отново Спенсър. Той изстена дълбоко в кожата ѝ, маркирайки я, докато съпругът ѝ наблюдаваше.
Марк се наведе близо, а гласът му беше дрезгав от желание право в ухото ѝ: - Усещаш ли го, скъпа? Това е спермата на Спенсър, която ти току-що изцеди с топлата си путчица, а сега се стича по теб...
Роуз потрепери под копринената превръзка на очите.
Спенсър се дръпна леко назад, дишайки тежко, все още твърд и потен. Той погледна Марк с многозначна усмивка. Ръката на Марк стисна бедрото на Роуз.
Гласът му стана още по-нисък, изпълнен с глад и нетърпение: - Той още не е приключил с теб, но когато свърши, аз ще си върна обратно това, което е мое!
Дъхът на Роуз секна, защото тя знаеше точно какво означава това. Марк не беше свършил. Не още. Той пазеше всичко в себе си за момента, в който Спенсър щеше да се изтощи напълно. За момента, в който щеше да поеме завързаната си съпруга в прегръдките си и да напомни – и на нея, и на себе си – точно на кого принадлежи тя.