Есенните дни минаха и постепенно започнах да свиквам с новия си начин на живот. Дойде неделя и сватбата на съседа от първия етаж. Саня прекара цялата сутрин в избиране на тоалет, като накрая се спря на къса черна рокля, прилепнала по тялото, която подчертаваше фигурата и закръглените ѝ задни части. С черни обувки на високи токчета тя изглеждаше наистина зашеметяващо.
На сватбата атмосферата беше страхотна. Саня танцуваше непрекъснато, а мъжете не сваляха очи от нея. Излязохме за малко на свеж въздух и в този момент Станимир се приближи към нас.
- О, влюбените, изглеждате феноменално! – подметна той. - Виждам, че се забавлявате добре.
Започнахме неформален разговор, който беше прекъснат от един набит, по-нисък мъж с тъмен тен, който дойде да се сбогува със Станимир.
- Това са моите млади съседи, Николай и Саня. – представи ни Станимир. - А това е г-н Петров, алфата и омегата на нашия регион.
Петров се усмихна, целуна джентълменски ръката на Саня и я попита с какво се занимава. Тя отговори, че работи в общината.
- О, чудесно! Ако имам нужда от нещо в общината, вече знам към кого да се обърна! – засмя се той, а Саня му отвърна с кокетна усмивка.
Аз му подадох ръка и се представих като маркетинг мениджър.
- Имам голяма компания за внос и износ, като за мен работят над 50 човека. – каза Петров със сериозен тон. - Кой знае, може да открием общи интереси. Вие сте чудесна двойка! Точно такива млади хора трябва да развиват страната ни.
Станимир само стоеше отстрани и потвърждаваше с усмивка.
- Радвам се, че се запознахме! – завърши Петров и ни подаде визитката си. - Бих искал да дойдете в събота на вилата ми. Имам голяма винена изба и съм сигурен, че цените хубавото вино. Събота в 12:00, очаквам ви!
Той се качи в джипа си и отпраши с мръсна газ.
- Много културен човек. – отбелязах аз, а Саня кимна одобрително.
Върнахме се в салона. Към края на вечерта Станимир седна до Саня. Аз не пиех, тъй като шофирах, но Саня беше в приповдигнато настроение. Станимир бавно започна да гали гладките ѝ бедра под масата. Видях, че на нея ѝ харесва, и това веднага ме възбуди.
По някое време Станимир стана и тръгна към изхода, а Саня се наведе и ми прошепна предизвикателно:
- Станимир ще ме закара вкъщи.
Целуна ме по бузата, взе чантата си и излезе от салона, люлеейки ханша си. Останах малко ядосан, но възбудата ми беше още по-силна. Прибрах се сам, взех душ и легнах да ги чакам.
Времето минаваше, беше вече около един часа след полунощ, а Саня все още я нямаше. Притеснен, ѝ се обадих по телефона. След дълго звънене най-накрая чух гласа ѝ:
- О, любов... скоро се прибирам... ааа... пътуваме... ох! – и връзката прекъсна.
Знаех, че Станимир я оправя някъде край пътя. Всичко това ме възбуди неистово – мастурбирах и свърших веднага. След час Саня се прибра.
- Здравей, скъпи! Спиш ли? Само ще се изкъпя. – каза тя.
Когато излезе от банята и си легна, я награбих нетърпеливо и започнах да я галя, но тя ме спря:
- Не сега, любов... много съм уморена! Този маниак ме довърши! Час ме блъска в колата без да спира. Всичко ме боли.
Тя заспа веднага, а аз трябваше да мастурбирам за втори път.
Дойде събота – слънчева сутрин. Пиехме кафе в леглото и говорехме за обичайните неща, когато я попитах дали ще ходим при г-н Петров.
- Може. – отвърна тя. - Нямаме никакви ангажименти, Никола е при вашите, така че защо не?
Обадих се и потвърдих пристигането ни. Саня започна да се облича. Извади черни дантелени бикини и сутиен от чекмеджето. Изглеждаше невероятно секси, докато ги обличаше. После дойде ред на черните чорапи, сивия панталон, черната тениска и сивото сако. С черните обувки на висок ток изглеждаше едновременно елегантна и много провокативна.
След половин час пристигнахме във вилата на Петров извън града. Паркирахме нашето Рено, той ни посрещна любезно и ни разведе из имота. Докато разглеждахме, телефонът му звънна и той ни остави за момент. Саня беше очарована от подредбата на имението. Скоро Петров се върна и ни съобщи:
- Току-що говорих със съседа ви, Станимир. Всеки момент ще се присъедини към нас.
Когато чух това, си глътнах езика. Започнах да подозирам, че всичко това е капан и влизаме като агнета сред вълци. Междувременно Петров сложи каса вино в колата ни като подарък. Благодарихме му и се насочихме към входа на вилата.
Влязохме в импозантната всекидневна. Аз се облегнах в кожен фотьойл, а Саня седна срещу мен на двуместен кожен диван. Докато пиехме вино, Станимир влезе в стаята.
Поздрави Петров, а после се обърна към нас:
- Каква изненада да видя скъпите си съседи! – усмихна се той и седна до Саня.
Сърцето ми заби лудо – или от страх, или от вълнение пред предстоящата сцена. В този момент Петров застана до Саня и безцеремонно извади своя член.
Двамата със Саня възразихме за миг, но той заплашително ни прекъсна:
- Ще правите каквото кажа, иначе ще доведа десет души да изнасилят Саня, а теб ще пребият от бой!
И двамата замлъкнахме. Саня, сякаш подсъзнателно знаеше какво се очаква от нея, хвана члена му и започна бавно да го мастурбира. Не отне много време на Станимир също да започне да сваля панталоните си. Петров притискаше гърдите на Саня през тениската ѝ, докато тя вече поемаше в устата си неговия напълно еректирал и внушителен член.
Станимир се шегуваше и се обърна към Петров:
- Видя ли, приятелю, как добре го лапа малката?
- Духа отлично, родена е за това! – отвърна Петров и я извади от устата ѝ.
Той ѝ заповяда да стане. Свалиха сакото ѝ, после тениската, разкопчаха панталоните ѝ и те паднаха на пода. Саня сама разкопча сутиена си. Гърдите ѝ се разлюляха – изглеждаше невероятно, стоейки само по черни чорапогащи, под които прозираха дантелените ѝ бикини. Започнаха да я опипват, а Петров се притисна в задните ѝ части. Силно ги притисна, а Саня започна да въздиша от болка, смесена с удоволствие. Той се отдръпна за момент, започна първо да масажира стегнатото ѝ дупе, а после заваляха удари с длан. Ясно чувах звука от шамарите и болезнените хлипания на Саня. Не знам колко дълго удряше задните ѝ части така, преди да клекне в краката ѝ и да започне да разкъсва чорапогащника между бедрата ѝ.
Когато направи голяма дупка в чорапогащника ѝ, Петров взе малък нож и с него сряза ластика на бикините на Саня. Свали ги и ме удари с тях по главата. Започна бързо да я стимулира – първо с два, после с три пръста. Саня стенеше силно. Личеше си, че се възбужда от това, което ѝ се случва пред очите на собствения ѝ съпруг.
- О, толкова си мокра... – промълви Петров, след което свали панталоните си и легна на постелката.
Неговият член стоеше изправен като мачта. Той нареди на Саня да се качи върху него. Тя бавно се спусна, намествайки се сама, докато той потъваше в нея. В този момент Станимир се приближи и подаде своя член в устата ѝ. Докато Саня подскачаше върху Петров, тя едновременно с това мастурбираше и задоволяваше орално Станимир. Тялото ѝ се тресеше в ритъма на движенията им.
Станимир застана зад нея, хвана я за врата и започна да притиска главата ѝ към гърдите на Петров. След това се спусна надолу и след няколко опита успя да проникне в нея анално. Гледах от няколко метра как двама мъже правят „сандвич“ с жена ми. Досега бях виждал това само във филмите, а сега моята Саня беше в главната роля. Тя крещеше, сякаш я разкъсват, изпитвайки вълни от болезнено удоволствие.
Не знам колко дълго я обладаваха в тази поза, докато накрая Станимир не си го извади от ануса ѝ и не я поведе към леглото. Саня легна така, че задните ѝ части да са на самия ръб. Гледах я в това състояние – половите ѝ органи бяха „разцъфнали“, а гърдите и дупето ѝ бяха зачервени от ударите и стискането. Изглеждаше като порно актриса след тежка сцена, с разкъсани чорапи и разрошена коса.
Петров се приближи, вдигна краката ѝ почти до раменете и започна да навлиза в нея бързо и мощно. Изведнъж спря и с гръмка въздишка започна да я пълни със сперма. Остана така няколко секунди, а после бе заменен от Станимир, който също не я пощади. Скоро и той свърши дълбоко в нея.
Саня остана да лежи на леглото, напълно разнебитена.
В този момент Петров се приближи до мен и каза:
- Извинявай, малко те пренебрегнахме...
Хвана ме за врата и ме поведе към нея. Вървях като хипнотизиран, без никаква съпротива. Допрях главата си до нейната плът. Започнах да я ближа – да ближа всичко това, което току-що беше напълнено от двама мъже. Ближех, защото трябваше, и защото в този момент го исках повече от всичко.