Поканата за Хелоуин кацна на леглото ми, като предизвикателство: смачкан хартиен призрак на фона на избелялото синьо на завивката ми. “Просто домашно парти!” – беше промърморила приятелката ми, “Нищо странно, просто възможност да се разхождам!”. Но за Виктор, най-добрият осемнадесетгодишен експерт на Варна в изкуството да бъдеш незабелязан, тя се усещаше по-малко като покана и по-скоро като прожектор, който отчаяно исках да избегна. Бях дребнава, винаги съм била! Постоянно се сравнявах с другите и винаги, винаги не успявах! Идеята да се ориентирам в стая пълна с костюмирани непознати, преструвайки се на някой (всеки), винаги ми се струваше, като жестока шега, когато аз дори не можех да бъда себе си!
Без костюм. Без вдъхновение. Гардеробът ми беше гробище от бежови и приглушени сини тонове, отражение на собственото ми безцветно съществуване. Ритнах един забравен чорап. Фрустрацията се натрупваше и се озовах да се нося в стаята на сестра ми. Тя беше навън и вероятно правеше нещо силно и жизнено – нещо, което никога не бих могла да си представя да правя! От чиста скука започнах лениво да ровя из гардероба ѝ. Тъканите се усещаха чужди под пръстите ми – меки, копринени, неочаквани. Шепот на бунт, мимолетна мисъл, гъделичкаше дъното на съзнанието ми. Ами ако изляза извън кожата си? Само за една нощ?
Това, което започна, като шега и циничен опит да се подиграе на самата идея за трансформация, бързо се превърна в нещо съвсем различно! Превърна се в почти ритуален акт на себепознание! Заключих вратата на банята. Евтината ключалка щракна с категоричен трясък. Лицето ми ме гледаше в огледалото, бледо и незабележително. Намерих самобръсначката ѝ (розово чудовище с блестяща дръжка) и започнах да бръсна краката си. Всяко движение на острието по непознатата ми кожа се усещаше, като акт на отказ и изоставяне на стара, незначителна идентичност. Последва странно усещане за изтръпване и хладна свежест, която никога не бях познавала. Гърдите ми, подмишниците ми – всяко кичурче коса се усещаше, като остатък от Виктор, когото оставях след себе си!
След това дойдоха дрехите! Студеното докосване на овлажнител, откраднат от тоалетката ѝ, се насладеше на току-що обръснатата ми кожа. Взетите назаем бикини, нежни дантелени прашки, се усещаха, като копринена ласка на непозната мекота върху слабините ми. Беше странно и обезпокоително, но същевременно дълбоко интригуващо! След това чорапите – предизвикателна дързост, която стигаше високо до бедрата ми, прилепвайки с фин натиск. Късата пола – толкова различна от всичко, което притежавах, висеше провокативно, разкривайки много повече крака, отколкото бях свикнала. И накрая потникът – кичур дантела и сатен, който обгръщаше гърдите ми. Всяка дреха беше слой откровение отдалечаващ ме от предишното ми аз!
Дори намерих чифт нейни забравени високи токчета: “раквели”, както ги наричаше, прашни и опасно високи. С треперещи ръце нанесох червило – наситено, предизвикателно червено с цвят на горски плодове и размазах очна линия около очите си. Ефектът беше суров, несъвършен, но несъмнено налице. Погледнах се в огледалото и непозната отвърна на погледа ми. Но тази непозната не беше слаба или незабелязана. В погледа ѝ имаше странна сила и неочаквана увереност, която разцъфтя в мен, като огнена роза в пустия пейзаж на предишното ми аз.
Докато се възхищавах на трансформацията си, ме заля вълна от вълнуващо вълнение. Това беше ново! Това беше вълнуващо! Но в същия този момент на интензивно усещане нещо друго изплува на повърхността – нещо, което отдавна бях потискала. Винаги тихо вярвах, въз основа на мимолетни проблясъци на порнография, че пенисът ми е с адекватен размер, може би дори респектиращ. Поне приличен партньор за мастурбация! Сега обаче, виждайки го едва доловим под нежната дантела на прашките на сестра ми, дори в пълна ерекция, тих срам се смеси с неочаквано чувство на освобождение. Той се лепеше за плата с малко, извито присъствие. Изпъкналите му вени се открояваха на фона на бледата му кожа – свидетелство за искрените му усилия, но въпреки това се усещаше... мъничък. Недоразвит. Ярък, почти комичен контраст с изпъкналия, мощен мъжки идеал, който обществото постоянно парадираше. Не повдигаше полата, а само правеше нежната дантела на прашките влажна, слаба, нарастваща топлина.
Но тогава една мисъл, като внезапен порив на вятъра, премина през ума ми. Може би, размишлявах си, размерът не диктува идентичността или желателността? Може би самата му незначителност, неспособността му да доминира или да изисква внимание, беше по свой начин освобождаваща? Освобождаваща от смазващия натиск на традиционната мъжественост и от безкрайната конкуренция да бъдеш по-голям, по-твърд, повече! Бях само аз – малко мокър, малко мек и изцяло, чудесно, мой! И за първи път това се почувства достатъчно!
Излизайки във варненската нощ, оживената енергия на града сякаш бръмчеше с вълнуваща смесица от уязвимост и предизвикателство, която отразяваше бръмченето под внимателно нанесения ми грим. Хладният въздух върху обръснатата ми кожа, непознатото полюшване на полата, колебливото щракване на раквелите по тротоара – всяко усещане беше жизнено и жизнерадостно.
Купонът беше размазана смесица от маскирани лица и пулсираща музика, калейдоскоп от самоличности. Но сред вихрушката от хаос, една фигура се открояваше от другата страна на стаята – извисяващ се, загадъчен Батман. Качулката му хвърляше дълбоки сенки върху лицето му, правейки го икона на мистерия. Погледите ни, или поне това, което можех да зърна през маската му, се срещнаха от другата страна на стаята и неизказана искра пламна, мълчаливо разпознаване в какофонията.
По-късно се озовахме в уединен ъгъл, а тихият тътен на купона беше далечен жужащ шум на фона на приглушената интимност на разговора ни. Въздухът пукаше от очакване. Тихо напрежение, което обещаваше нещо повече! И скоро, окуражен от костюма си и от мощната нова дързост, която се беше вкоренила в мен, се озовах на колене.
Моментът беше суров, първичен и изключително интимен. Устните ми се разтвориха, усещайки вкуса на непознатия въздух. После топлата, леко солена кожа на друг мъж. Неговият пенис. Беше по-голям от моя, със сигурност, но не чак толкова плашещо! Беше здраво, солидно присъствие, леко извито наляво, с вени, които пулсираха едва доловимо под повърхността. Пътна карта на желанието! Докоснах го с език – в началото колебливо, а после по-смело, когато ме прониза топъл и електрически тласък. Вкусът беше мускусен, чист, отчетливо мъжки и дълбоко опияняващ!
Устата ми, изненадващо, знаеше какво да прави! Езикът ми обикаляше главичката, проследявайки контурите ѝ, докато устните ми се увиваха около тялото. Усетих как леко се повръщам, когато той натисна по-дълбоко – нежен, настоятелен натиск, но дискомфортът бързо беше надвит от нарастващ глад и желание да го погълна... да го погълна напълно! Гърлото ми се разтегна, побирайки дебелия му ствол. Вените се притискаха към небцето ми – очарователна текстура. Исках още! Отворих се по-широко, позволявайки му да изследва дълбините на гърлото ми, усещайки бавните му, преднамерени движения. От мен се изтръгна тих стон, приглушен от него, а звукът беше едновременно чужд и изключително вълнуващ.
Ръцете ми, някога треперещи от червило, сега стискаха бедрата му, придърпвайки го по-близо и изисквайки още. Слюнката се плъзгаше по дължината му, карайки го да се плъзга навътре и навън с главозамайваща лекота. Мислите ми, обикновено хаотична каша, бяха изцяло фокусирани върху него, върху усещането, върху вкуса и върху усещането за тялото му до моето. Бях пристрастена – мигновено, напълно и безвъзвратно! Умът ми, тялото ми, всяка фибра от съществото ми копнееше за това, копнееше за него! Можех да усетя как напрежението нараства, а мускулите в тялото му се стягат и прилив на сила от това да знам, че аз причинявам това, ме заля!
След това дойде кулминацията – изненадващ, почти яростен прилив. Топлата, солена сперма на Батман изпълни устата ми. Приливна вълна от усещане! Задавих се леко. Изпуснах дъх, но преглътнах, опитвайки всяка капка. Беше гъста, кремообразна и невероятно мощна! Сладка и метална, концентрирана есенция на мъжественост – вкус, за който знаех, че със спираща дъха яснота ще жадувам завинаги! Устата ми беше пълна и преливаща, а аз преглътнах отново лакомо без да искам да пропиля нито една капка!
Не беше просто физическо удоволствие – това беше сеизмична промяна в разбирането ми за удоволствието, за идентичността, за самото желание! Докато топлината на спермата се разпространяваше през устата ми, надолу по гърлото ми, светът се наклони около оста си. “Когато вкусих пениса, умът ми се промени!” – осъзнах. Думите отекнаха в необятните новосъбудени зали на съзнанието ми. Всичко, което мислех, че знам за мъжествеността, за сексуалността, за себе си, се разби на милион блестящи парчета! На тяхно място се появи вълнуващ и ужасяващ нов план – карта към бъдеще, което никога не бих могъл да си представя, но което сега, изведнъж, се почувства като единствения път, който си струваше да поема! Аз, Виктор, незабелязаното момче от Варна, бях вкусил освобождението! И то беше славно! Беше пенис. И аз бях жаден за още!