Даниел се пробуди и по навик посегна до себе си, за да се сгуши в приятелката си. Напипа само хладните чаршафи и надигна глава. До него нямаше никой. Заслуша се, но наоколо беше тихо. Знаеше, че типично за името си Зорница ставаше рано и никога не го будеше, преди да са готови кафето и закуската. Погледна часовника – твърде рано за работа и неприятно късно за още една дрямка.
Надигна се и на бос крак, както беше само по боксерки, се отправи към кухнята. Както очакваше, Зорница се суетеше в кухнята. Палачинките бяха на масата, както и мед, конфитюр и сирене до тях. Приятелката му, по лятна пижама с къси панталонки, тъкмо зареждаше кафемашината.
Даниел се приближи и обви ръце около Зорница. Тя изви глава и я облегна на гърдите му, а той се наведе и я целуна по грациозната шия. Зорница вдигна ръце да прегърне главата му, но той ги хвана и ги постави на плота пред тях. Сграбчи късите панталонки на пижамата и рязко ги събу заедно с бельото ѝ. Придърпа един стол и вдигна единия ѝ крак на него. Извади инструмента си, потърка го по доста мократа ѝ цепка и ѝ го вкара рязко до дъно.
Зорница изстена силно. Обичаше, когато Даниел проявяваше лека доминация, и вече беше се разтекла обилно. Но той никога не беше груб с нея и се задвижи бавно. Държеше я за ханша и плавно се движеше навътре-навън, все едно цялото време на света беше тяхно.
Зорница тихо стенеше, докато Даниел едва се удържаше да не я защрака диво като луд. Но не беше егоист. Движеше се толкова бавно, че рискуваше закуската да се превърне в обед. Приятелката му се размърда нетърпеливо, но Даниел я задържа да не се движи, докато е забит до дъно в нея.
- Бързаш, коте! – полугласно ѝ каза той.
Даниел бръкна под горнището ѝ и награби свободните ѝ гърди. Започна да ги меси. Зорница не можеше да седи безучастна и започна да върти задника си в кръг. Това влудяваше приятеля ѝ и той още по-диво замачка гръдта ѝ. Зърната ѝ постепенно се втвърдяваха. Потриваше широките ѝ ареоли, след това зърната и отново замесваше красивите ѝ гърди. Зорница стенеше сладко и не спираше да върти дупе.
Даниел пусна гърдите и Зорница недоволно измърка. Приятелят ѝ съблече горнището ѝ, наплюнчи пръсти на двете си ръце, като с едната започна да трие бързо едното зърно. Зорница прехапа устна и изстена през носа. Когато другата ръка на приятеля ѝ я докосна по клитора, Зорница трепна силно от интензивното усещане. Даниел започна да върти кръгчета по клитора, а Зорница започна да скимти от удоволствие. Раздвижи таза си немирно, за да покаже, че си иска секса.
Даниел отново се задвижи, но този път в приятно за двамата темпо. Продължаваше да щипе с мокри пръсти ту едното, ту другото зърно, а другата му ръка свиреше бесен метъл риф по клитора ѝ.
- Ааааахх, Дани, чукай ме! - Ах, ти! Моята малка мръсница! - Дааа! Аз съм твоята малка мръсница.
Даниел започна да я ебе с резки, дълбоки тласъци. Зорница с благодарност запъшка шумно и започна съответно да се набива срещу него. Плясъкът на сблъскващите се тела изпълни малката кухня. Даниел диво мачкаше циците ѝ и я чукаше като дивак, а Зорница бързо стимулираше клитора си. Изминаха няколко минути, в които сексуалната жега се покачваше стремглаво.
На няколко пъти Даниел спираше, за да не свърши преди Зорница, а последната жално протестираше: - Дани! Дани! Не спирай! Искам те… целия… в мен! До капка! - Ох, Зори! Ще ти напълня… сладката… путка! - Дааа! - Дааа!
Даниел награби Зорница за ханша и с бясно темпо я ебеше като дивак. Зорница изви дупе, за да може членът в нея да трие най-приятното ѝ местенце, докато тя собственоръчно изтезаваше свръхчувствителния си вече клитор. Вълната, която се надигаше, я побъркваше.
- Ох, близо съм! - И аз!
Дивото шляпане и звуците на удоволствие ставаха все по-шумни. Даниел ръмжеше, а Зорница стенеше на висок глас. Още няколко движения и Даниел замря дълбоко забит в приятелката си. Краката ѝ се подкосиха от силния оргазъм, но приятелят ѝ я държеше здраво.
След минута Зорница се пресегна и включи кафемашината. Двете в дует замъркаха – едната по задължение, а другата – от задоволство.
- Бягай да си вземеш душ! – каза Зорница. - Аз идвам след малко. - Не може ли заедно? - Не! Ще закъснеем, защото ще се заиграем.
Малко по-късно двамата закусваха и посръбваха от ароматното кафе.
Когато раздигаха масата, Даниел отново се притисна към Зорница и я попита: - Дали не може да си вземем свободен ден?
След това се престори, че говори по телефона, изкуствено се закашля и започна с хриптящ глас: - Шефе, не мога да дойда днес на работа.
Бръкна под халата на приятелката си, нежно напипа гърдите ѝ и продължи с театъра: - Пипнал съм нещо сериозно. Даже две неща. Тежки.
Зорница се обърна и го перна по носа: - Цицоман!
Целуна го бързо и го подкани: - Хайде, че закъсняваме!
/Изку Куригал/