Аз съм жена (40) усетила горчивия вкус на предателството. Не знам кое боли повече – моментът, в който видях мъжа си в прегръдките на друга жена, или това, което чух минути по-късно.
С Явор сме заедно от двадесет години. Омъжена съм за него от осемнадесет. Дори и когато родих първото ни дете, намирах време за секс. Всяка сутрин му правя свирка с гълтане, а във вторник, четвъртък и събота вечер се нанизвах на неговия 15-сантиметров дебел пенис. Мислех, че сме преживели всичко – трудности, безсънни нощи с децата, финансови проблеми, болести, радости. Отгледахме три прекрасни деца – Ая, Боян и Виктория. Вярвах, че сме семейство, което никога няма да се разпадне.
Една петък вечер се прибрах по-рано вкъщи – нямаше никой. Но по едно време чух стонове от спалнята. Когато отворих вратата, го видях с Анна (26) – нашата бивша бавачка, момичето, на което бях поверила децата си, жената, която беше в дома ми, на масата ми, на празниците ни.
Но ужасът не приключи дотам. Стаята ми си има отделна тоалетна, а от нея излезе Даниела (18), бременна в третия месец. Тя е съученичка на дъщеря ми и нейна най-добра приятелка.
Но това не беше просто изневяра.
Разбрах, че с Анна са заедно от девет години – девет години двоен живот, а с Даниела са заедно от една година. Девет години лъжи. Девет години, през които аз съм вярвала, че мъжът ми работи до късно, а той е градил друго семейство. Три деца – Стефан, Стоян и Светлана. Моите деца имат братя и сестра, за чието съществуване не са подозирали.
Стоях като вцепенена. Не можех да говоря, не можех дори да плача. Анна стоеше нанизана на кура му и не смееше да ме погледне.
До мен беше сестра ми Ива (43). Прегърна ме, а аз си помислих, че поне тя е човекът, който ще остане до мен.
После тя прошепна:
- Трябва да знаеш още нещо...
Погледнах я.
- И аз бях с Явор допреди три години.
Сърцето ми спря.
- Какво каза?
- Бях негова любовница... И то не за кратко. Не можех да устоя на пениса му.
Започнах да клатя глава.
- Не... не...
А тя продължи:
- Мая... Маргарита... Анна-Мария... Те също са негови деца.
В този миг светът ми се разпадна.
Не само съпругът ми ме беше предал. Собствената ми сестра беше живяла с тази тайна почти двайсет години. Усмихвала ми се е на семейните събирания, правили са мръсен и див секс с мъжа ми в спалнята, гледала ме е в очите. Позволявала ми е да обичам човек, който е разрушавал живота ми зад гърба ми.
Не знаех кого да намразя повече:
Явор, който е водил такъв активен сексуален живот?
Анна и Даниела, които са знаели, че разбиват семейство?
Или Ива – сестрата, на която вярвах безусловно?
Започнах да се питам дали през всичките тези години е имало изобщо нещо истинско, или целият ми живот е бил една добре изиграна лъжа.
Но тогава си спомних трите лица, които никога не са ме лъгали – Ая, Боян и Виктория.
Те не заслужават да плащат за греховете на възрастните. Виктория не заслужава да знае, че най-добрата ѝ приятелка е любовница на баща ѝ.
Не знам какво ще стане с брака ми. Не знам дали някога ще простя. Не знам дали някога ще мога отново да се доверя на някого.
Знам само едно.
В онзи ден не загубих себе си.
Загубих илюзията, че хората, които обичаме най-много, винаги са тези, които ни пазят най-силно.
Към днешна дата е зарязал Анна заради Даниела и Петя (17).