Мъж на 45 години съм, женен и с деца. Имам обаче много перверзни желания. Тези дни се сетих за нещо от детството си, което бях забравил. Тогава градският транспорт в София беше ужасен – раздрънкани автобуси, тролеи и трамваи, в които пътниците се тъпчеха като сардели. Направо не можеше да се мръдне, отвсякъде те притискаха горещи и потни тела. Сигурно съм бил трети или четвърти клас, когато започнах да пътувам сам до училище.
Като се качвах в транспорта, винаги гледах да се наместя зад някоя леля с голям задник и лека пола. После останалите пътници свършваха работата, притискайки ме все повече и повече. Обикновено заставах така, че едната ми ръка да е между двете бузи на задника ѝ и при натиска постепенно да влезе между тях. И до днес се чудя как тези жени не се усещаха. Дали пък усещаха, но им беше неудобно да кажат нещо? Или пък им харесваше...
За пръв път свърших така, докато бях напънал една госпожа с доста меко дупе. Ужасно се притесних, защото не знаех какво става. После няколко седмици избягвах да правя такива неща от страх да не би да се повредя.
Сега, когато си припомних тази история, си дадох сметка защо харесвам меки задници. Всички постоянно се възхищават на стегнатите дупета, а аз обичам големи, разплути гъзове на 50+ годишни жени – увиснали и със стрии. Бас държа, че този фетиш ми е останал от онези автобуси и трамваи. И също от един път, когато като още по-малък баба ми ме заведе на градска баня в Кюстендил. Там всички жени бяха дебели и отпуснати, с висящи кореми и цици. Това се е запечатало в съзнанието ми и до днес все това търся. Жена ми е слаба, стройна и стегната, и ми е противно дори да я докосвам.