Няколко дни по-късно Теодора вече не се чувстваше гузна. Сцената на входната врата се беше превърнала в нещо далечно, почти нереално, което мозъкът ѝ лека-полека приглушаваше. Стефан беше нормален, както си е бил винаги. Александър не беше звънял, нито писал. Животът си вървеше.
Тази вечер Стефан закъсняваше. Съобщението във Viber дойде към девет и половина: „Ще закъснея малко. Не ме чакай.“ Тя знаеше номерата му. Знаеше, че „малко“ означава кварталния бар на две преки. Усмихна се леко, без злоба, и продължи вечерята с детето. Първи клас. Уморено, но още бъбриво. Изкъпа го, облече го в пижамата с динозаврите, прочете му приказка и го целуна за лека нощ. Вратата на детската стая се затвори тихо.
Сама в къщата, Теодора се изкъпа – само тялото, косата остави суха. Облече къси сиви шорти и широка черна тениска без сутиен. Седна на дивана, включи телевизора на нисък звук и започна да прелиства каналите безцелно. Почти полунощ беше, когато клепачите ѝ натежаха. Задряма с глава, облегната на облегалката, като едната ѝ ръка все още държеше дистанционното.
Вратата се отвори грубо. Стъпки. Тропане. После тишина.
Отвори очи точно когато Стефан и Александър влязоха в хола. И двамата бяха видимо пияни. Стефан бе с разкопчана риза, очите му блестяха странно – не само от алкохола. Александър стоеше малко назад, с червени бузи, но погледът му беше прикован в пода.
Теодора инстинктивно дръпна калъфката на дивана към себе си, опитвайки се да прикрие голите си бедра.
- Не се крий! – гласът на Стефан беше нисък, но остър. - Не се крий!
- Стефане… тихо, моля те! Детето… – започна тя, но той вече беше до дивана.
Той посочи Александър с показалец:
- Кажи ми истината! Вярно ли е, че си му духала? Кажи „да“ или „не“. Няма да те питам сто пъти.
Кръвта ѝ се смрази по лицето. Прималя ѝ. Устните ѝ се разтрепераха.
- Стефане, моля те… не точно така. Чакай, детето ще чуе…
- Свиркаджийка ли си? Лапат ли ти се пишки, а? Ми кажи, какво се притесняваш?
Александър не мърдаше. Стоеше като статуя, очите му бяха широко отворени, сякаш чак сега осъзнаваше какво е направил онази вечер или какво прави в този момент.
Стефан внезапно я хвана за косата – не грубо до болка, но твърдо – и я издърпа към средата на хола.
- Падни на колене и я отвори тая уста!
Теодора се озова на колене, без дори да осъзнава как. Сърцето ѝ биеше толкова силно, че ѝ се струваше, сякаш оглася цялата стая. Стефан си разкопча ципа и смъкна дънките до коленете. Членът му беше полумек, тежък, напълно познат.
- Хайде, лапай!
Хвана я отново за косата и притисна лицето ѝ към себе си. Тя отвори устата си автоматично. Топлият, леко солен вкус я удари веднага. Започна да го смуче – бавно отначало, после по-дълбоко, както знаеше, че му харесва.
Стефан погледна към Александър:
- Какво гледаш бе? Сваляй гащите. Тази вечер свиркаджийката ще лапа!
Александър се подчини без дума. Смъкна дънките и бельото си. Членът му вече беше твърд, изправен, с блестяща главичка. Стефан му кимна към дивана.
- Сядай до мен. Докато Тедито не ни изпразни, няма да ставаме.
Двамата седнаха един до друг. Теодора остана на колене пред тях. Вече никой не я държеше насила – ръцете ѝ сами се протегнаха. Взе члена на Стефан в дясната ръка, а този на Александър – в лявата. Редуваше ги. Френска на единия, после на другия. Смучеше дълбоко, оставяше слюнката да се стича, след което преминаваше към другия. Стефан вече беше напълно втвърден и гледаше как устните ѝ се разтварят около члена на по-младия мъж, докато дишането му се учестяваше.
- Сашо… – промълви Стефан с пресипнал глас. - Ако си ебач, сега е моментът!
Александър стана, отиде зад нея и клекна. Пръстите му хванаха късите шорти и ги смъкнаха надолу. Тя не протестира, само издаде тих стон, когато усети главичката му да се трие във вече мокрото ѝ влагалище. Вкара го бавно, сантиметър по сантиметър, докато не се зарови в нея докрай.
После започна да я тласка.
Теодора се клатеше напред-назад. Всеки тласък на Александър я забиваше по-дълбоко в члена на Стефан. Налапваше го докрай, изваждаше го, пак го поемаше. Ръцете ѝ се вкопчиха в бедрата на мъжа ѝ. Стефан я гледаше в очите, държеше я за косата, но вече не я насочваше – тя сама го правеше.
Пъшканията се смесиха. Мокри звуци. Удари на кожа в кожа. Александър ускори. Хвана я за хълбоците и започна да я чука по-силно, по-дълбоко. Теодора изстена силно около члена на Стефан, когато оргазмът я удари. Цялото ѝ тяло се скова за няколко секунди, а вагината ѝ се сви спазматично около Александър.
Той изстена и излезе в последния момент. Спермата му изпръска гърба ѝ – топла, гъста, стичаща се надолу по гръбнака към дупето.
Стефан усети как тя замръзва, и разбра. Погледът му омекна за миг. Леко поизтрезнял, той видя ясно, че на нея ѝ харесва. Вече нямаше гняв – само тъмен, гладен огън.
- Гледай ме в очите, докато ми лапаш! – каза тихо, но твърдо. - Смучи го! Смучи го…
Теодора вдигна поглед. Устните ѝ се затвориха плътно около него. Езикът ѝ работеше бързо, а ръката ѝ го мачкаше в основата. Стефан издържа още няколко секунди и се изля. Спермата изпръска лицето ѝ – по бузите, по устните, по брадичката. Няколко капки попаднаха и в отворената ѝ уста.
Няколко минути никой не каза нищо. Нито един поглед не се срещна. Остана само тежкото дишане и миризмата на секс в хола.
После Теодора стана бавно. Краката ѝ трепереха. Без дума отиде в банята, изкъпа се дълго под студената вода, подсуши се и влезе в спалнята. Легна на леглото, зави се и затвори очи.
Заспа почти веднага.
В хола останаха само двамата мъже и тишината.