Част 4: Леля Мими и „проблемът“ на Петьо
Мими стоеше в стаята с ръце на кръста и поглед, който се опитваше да изглежда сериозен, но в ъгълчетата на устните ѝ личеше усмивка, която нямаше как да скрие. Беше облечена с домашна рокля без сутиен и зърната ѝ леко се очертаваха под тънкия плат, но сега уж водеше „работен“ разговор.
- Петьо, трябва да поговорим за... нещо, което напоследък се повтаря доста често. – каза тя с театрална сериозност.
Той повдигна вежди. Знаеше много добре какво има предвид – напоследък почти всяка сутрин тя го намираше с чаршаф, който се повдига сам, или пък докато го миеше в банята, членът му... проговаряше пръв.
- Много си... активен. Постоянно. Все надървен. И то не по веднъж, а по три пъти на ден. Не е нормално, момчето ми! – каза тя и се приближи към него, сякаш нарочно навеждайки деколтето си към очите му.
Петьо не каза нищо. Само преглътна и точно тогава под пижамата му отново се надигна същият „проблем“.
Мими погледна надолу, а после пак в очите му.
- Виждаш ли? Говорим за него, и той вече е на линия! – засмя се тихо тя. - Не се шегувам. Обмислям да ти запиша час при д-р Панталеева. Да го види специалист. Тя е ендокринолог, но разбира и от мъжки... „напрежения“.
Петьо се смути. В главата му се блъскаха мисли: „Какво ще ѝ кажа? Че като ми миеш члена, ми става? Че като се наведеш да ми смениш боксерките, зърната ти ме побъркват? Че сънувам как ми лапаш с език чак до сливиците?“
- Ами... ако отида, какво ще ѝ кажа? – прошепна той. - Че ти си виновна?
Мими се засмя леко, но не отрече.
- Е, няма да ѝ кажем всичко. Само ще попитаме дали има някакъв... хормонален дисбаланс. Или нещо, което може да го „успокои“...
После се наведе към него и сложи ръка на рамото му – близо, топло, интимно.
- Но ако питаш мен, аз не мисля, че трябва да го успокояваме. Напротив! Мисля, че има по-добри начини да се... отпусне.
Той я погледна. Очите му светнаха, а членът му – също.
Леля Мими се усмихна дяволито:
- Д-р Панталеева може и да не е нужна, ако... го „лекуваме“ по домашен път. Какво ще кажеш?
***
Паркингът пред кабинета.
- Малък ли е, лельо Мими?
Беше 35-градусова жега. Колата беше паркирана на сянка пред медицинския център, а часът на прегледа наближаваше. Д-р Панталеева – опитна жена около петдесетте, с хладен професионален поглед – вече беше вътре и чакаше пациента си.
Но в колата температурата растеше. Не от слънцето, а от напрежението.
Петьо седеше до Мими, облечен в удобно спортно долнище, което обаче вече беше станало твърде тясно в областта на слабините.
Погледна я, въздъхна дълбоко и прошепна:
- Лельо Мими, не мога да вляза така...
- Как така? – попита тя, но вече гледаше надолу.
- Виж ме! Виж как съм се надървил! Как ще вляза при нея така? Ще си помисли, че съм луд...
Мими се наведе леко, хвана го за ръката и нежно каза:
- Това не е лудост, това е живец. Мъж си. Но... какво искаш?
Той се наведе леко към нея, с глас, едва чуваем, изпълнен със срам и желание:
- Помогни ми да свърша, моля те! Иначе няма да мога да се покажа. Ще умра от срам.
Мими замълча. Погледна го. После бавно се наведе, като с едната ръка хвана мъдете му през тънкия плат и усети твърдостта. Усещането я погъделичка вътрешно. Тънка струя вагинална течност се спусна по лявата ѝ устна – не беше усещала такова нещо сигурно от двайсет години и не знаеше дали се е изпотила, или котето ѝ реагира на парчето, което обарваше.
- Боже... колко си твърд! Все едно си на двайсет.
Той преглътна и тихо попита:
- Според теб... малък ли ми е? Кажи честно!
Мими се усмихна, бавно отвори ципа на долнището му и го извади.
Очите ѝ се разшириха, а гласът ѝ стана кадифен:
- Малък? Това не е хуй, това е шибан подарък. Плътен, дебел, дълъг точно колкото трябва. Главичката... ммм, сочна! И топките ти... ммм, сочни са и те!
Тя ги взе в ръка и започна да ги масажира нежно.
- Аз... обичам хуй, който е твърд, не се моли, а командва. Да го лапна и да усетя как пулсира в гърлото ми. А твоят... ме вика. И сега ще му покажа, че го чувам. Виж сега какво ще ти покажа!
Мими извади едната си боска през бюстието и я подаде на Петьо в устата. Той засмука едрото зърно, което почти веднага се втвърди. И без повече думи Мими се наведе и налапа косматото хуйче.
Започна бавно. Вкусът му ѝ беше вече добре познат. Забели го, а езикът ѝ обиколи главичката. После го взе в уста – дълбоко. Петьо простена. Ръката му докосна косата ѝ. Мими отмести гащите си и реши да се погали по дъртото напращяло топче между краката си. Котето ѝ беше много влажно и това я караше да прави движенията си все по-бързо с ръка. Колата беше затъмнена, на паркинга – никой не ги виждаше. А вътре... тя го засмукваше с всеотдайност.
- Ммм... обичам го! Малък Петьо е толкова вкусен! Няма да влизаш при докторката с товар, ще влезеш празен и доволен...
Топките му вече туптяха в ръката ѝ. Главичката блестеше от слюнката ѝ, а главата ѝ се движеше ритмично. Петьо беше на ръба.
- Ще свърша! Ще свърша, лелче...
- Да, в устата ми! Давай всичко, че ако нацапаме на чичо ти Койчо колата, лошо ни се пише.
И тогава избухна. С треперещи бедра, с глухо пъшкане и с топли струи, които тя пое, без да мигне. Преглътна.
После го облиза и малко разочарована, че и тя не успя да свърши, каза:
- Така... сега можеш спокойно да влезеш при д-р Панталеева. Само не ѝ казвай, че най-доброто лекарство си го получил още на паркинга.
Никой обаче не забеляза, че една порция от спермата на Петьо се беше озовала върху косата ѝ.
Следва продължение…