Есенният следобед, жив и превъзбуден, нямаше никакво намерение да утихва. Златното искрене на ясния ден извираше от всякъде: от яркото жълто на опадали листа, от отблясъците на отварящи се прозорци до заблудените лъчи в косите на хората. Глъчката на юрналия се град смесваше обичайния трафик с необичайно многото хора, излезли да погълнат в сетивата си красивия ден. Юлия чувстваше по тялото си да се разлива приятното затопляне от мъхестата блузка. Гърдите ѝ се чувстваха заклещени в затвор, но тя съзнаваше, че зърната се бяха обострили в свое малко дръзновение на бунт срещу оковите, поради точно тези топли целувки, поради които и бузите ѝ горяха в пламъци. Ожадня. Ожадня и за ласки. Ласки, които никога не би могла да опише с думи, а точно в момента чувстваше от вътрешната страна на бедрата си. Това е феномен. Едно от чудесата на света. Това е бризът, топъл и настойчив, плътен и нежен, който се увива по голите крака и ги целува настървено. Това е онази потайна възбуда от контраста – да си облечен в мохер, поло яка, пола под коленете, обута на голо с декорирани във филигранни изрезки каубойски боти и да усещаш ръцете на есента да се подмушват под полата и да те обследват енергично, триейки се в кожата до настръхване. Дори в частния случай на Юлия, контрастът се допълва от прекалено апетитните ѝ закръглени бедра, чиито вътрешни пухкавини се събираха пред входа на вагината ѝ като едни бели стражи, мекушави и добронамерени, но все пак подкупни интриганти, просещи ако не галене и целувки, то поне шамар. Нещо. Аванта. И докато вървеше лежерна и спокойна, не твърде младата жена усещаше как лек полъх се плъзва под полата между краката ѝ и се завихря там, нахален и възбуждащ, докато при ходенето тя не разтвори в широка крачка крака и тогава полъхът се блъсна с все сила в нежната ѝ чорчица, обута в лаконични прашки. От това внезапно охлаждане тя цялата усети тръпка на възбуда, а клиторът ѝ подаде глава, за да види госта, като в същия миг стърчащите назад надграждения над бутовете се отъркаха в грубичкия плат на вълнената пола и направо болезнено проскимтяха. Та какво ли не биха дали сега по тях да се забиват нокти и зъби, а не само остри влакна.
Юлия стъпи на уличката, пришпорваща кучето си да побърза с пресичането, докато му правеше параван, и деликатно повдигна полата до над коленете, за да прескочи камарата есенни листа при бордюра. От това хладните въздушни целувки се усетиха многократно повече, а чорката ѝ се присви и отпусна с усещането, че се е просълзила в гащите. А гърбът ѝ пое нова доза топлина от откритото слънце след горичката, през която бяха минали. Това за малко да я довърши. Като черешката на сетивни удоволствия, чийто интензитет стига върха на приятното дразнение. Реши да седне в близкото кафене и да си вдигне тургура със силно еспресо. Само като си помисли как сяда върху студената метална повърхност на стола и нова венерина капка се отдели в предусещането за това мъчение.
Още от далеч го видя.
Мъжът пиеше кафето си сам. Слава богу, не бе преметнал крак върху крак! Юлия винаги се чудеше какво става с пениса тогава. Къде отива той? Човекът бе седнал широко разкрачен и с тъмните очила на лицето си, цъкаше нещо по телефона, облакътил се на масата.
Юлия остави кучето да лежи до съседната свободна маса и скоро се появи с еспресото си и се настани така, че да може да оглежда господина в съседство.
Отпи с притворени очи. Първо вдиша дълбоко аромата с разширени ноздри, а после, поела слънцето чрез косата и тила си, отпи. Бавно. Задържа вкуса и го разстели на езика си. Рецепторите ѝ прегърнаха плътното, разпъпиха се под киселината и се подчиниха на мазния послевкус, докато тя издиша през носа си черните плантации на Кения.
Спогледаха се с кучето. Размениха любов и радост. Когато вдигна очи към мъжа, без да иска изпрати от същото право в зеницата му. Спокойните ѝ ириси, позлатени от отблясъците на следобеда, отделиха фотон и той се изстреля в очите на мъжа.
Известно време се баламосваха без думи. Той разсеяно разцъкваше или затваряше очи и се облягаше назад, докато тя го разглеждаше най-детайлно, безумно глупаво от нейна страна, след като бе забравила да върне очилата си, понастоящем служещи за диадема.
Той държеше цигари на масата и запали. Всяко движение на ръцете му бе уловено и категоризирано. Първо сгъвката на коженото яке при рамото. После рязкото придръпване на ръкава назад, оголило красива длан. Широка. Такива ги обича Юлето. Загледа се в кожата на тези длани. Изглеждаше топла. Би ги пипнала с удоволствие. Би искала да потърка вътрешното на своята длан в неговата. После да го захлупи отгоре и да плъзне пръсти между неговите. Да ги свият заедно. Да седят един до друг и да оставят кафетата си да изстинат, защото не им се отделя. Или чакай, помисли си Юлето, може би той ще отпие кафе, ще преглътне и ще ми даде да оближа горчивото от устните му. Ще се наведем един към друг… Не! Не. Той ще ме придърпа да седна в него. Под дупето си ще усетя твърдината на костите му. Ръбещи крака. Полата ще ми забоцка, навряна като шкурка около прашката, и без да искам, ще разтворя крака, за да запазя равновесие, или даже ще спусна десния си крак до земята, а той ще плъзне ръка в открилия се процеп и ще ми стисне лявото бедро в здрава хватка. Има пръстен. Не е малък. Торсът ми се разтапя и потичам като шоколадова фигурка пред великденски прозорец. Ако тази ръка се хлъзне нагоре, по месото ми и достигне с върховете на пръстите си атлазените прашки, ако потърка издулия се клит под тях, ако тоя пръст вземе, че се шмугне под плата и не дай боже се навре в мократа ми пишчица, как ли ще извикам, когато пръстенът леко задере на входа с хладината си, а после потъне и тоталната възбуда ме разкрачи достъпна, широка, за да ми напипа точката отвътре и да ме погали с бързи движения, докато люлея таз и разклащам и маса, и кафета…
- Пуши ли ви се?
Гласът му я сепна и тя затвори уста. Усмихна се.
- Всъщност, да… бих запалила! Как се досетихте? – подмилкна се Юлето, усетила, че е допуснала гаф.
Мъжът се изправи, взе си кафето и преди да се настани до нея, я обслужи. Прав, закрил слънцето, ѝ подаде кутията и тя се пресегна в посока на дюкяна му, където в най-непосредствена близост я очакваха малките вредни изкушения. Забави се с избора си нарочно. Целият ѝ хоризонт бяха дънките на мъжа от колана до средата на бедрата му. Приближи и лицето си, за да фокусира още по-добре. След лицето и езичето ѝ реши да помага, като надникна при усилието да сгащи бягащите тютюневи цилиндърчета. Мъжът тръсна кутията, за да ги намести, при което се разместиха жилите и вените на дланта му. Ръка, която би могла да държи хуя в този момент, а не кутия цигари.
Юлето тотално откачи. Мъжът – не. Сякаш нищо не забелязал, се наведе към нея и задържа огънче, докато очите му настойчиво се мъчеха да ѝ върнат оня фотон. Седна. Опря коляното си в крака ѝ. Така стана по-добре. Цялото събрано електричество потече в прав ток, в една посока. И се завъртя в кръг. През него в нея, откъдето се изля пак върху него.
- Благодаря! – дрезгаво се издаде Юлето. - Имах нужда!
- За мен е удоволствие! – усмихна се той. - Отдавна не съм общувал с дама! – подкупващият му комплимент успя.
Крива усмивка, прибра завеса към бузата му и се откриха зъбки, чието предназначение Юлето усети по себе си и притвори очи.
- Виждам дама… – продължи той, търсейки благозвучие в гласа си. -… която се погрижи за верния си приятел най-напред. Наля му вода. Масажира гърба му. Чак после си сервира. Това ми говори, че сте добър и грижовен човек, алтруист. Сама. Може би, бих имал късмет тъкмо да се развеждате, предвид щастливото ви лице? – сега лукавата ухилка бе повече от поносимото, просеше си да ѝ забиеш един език между зъбите. - Разкажете ми за себе си! – помоли той, скромно този път.
Юлето всмука и бързо издиша дима нагоре, в опит да центрира лицето в нещо по-различно от лъст и нагон, изкривили я в животно.
- Чудех се нещо… – започна тя бавно. - Понякога някой блуждаещ въпрос става толкова досаден и жужи ужасно настойчиво, нали знаете? Ето сега, след малко ще се разделим, всеки по пътя си, а аз не мога да реша как правите секс. – и разтегли току-що навлажнените си устни в широка усмивка. - Виждате ли, винаги успявам да сложа хората, които срещам, в някакъв калъп, образ, добавям и малко семейни проблеми, марка кола и професия, колкото да украся шлайфа към наклонности и психо увреждания. – белите ѝ зъби отново му се присмяха ехидно. - А при вас не мога да реша едно просто нещо! Как се движите? Бързо, в мощни тласъци, прехапана долна устна или точно обратното? Имам подозрения, че може би имате нужда да любите, да се втривате в пубиса на лежащата под вас жена и без да отделяте кожите си, да тласвате неизлезлия пенис обратно, бавно и нежно, болезнено бавно и нежно, навеждате се да хапете зърната ѝ, но понеже го правите с болка и зъбки, бързичко се връщате да я утешите с меките си устни и я целувате с цялата си любов и нежност. – задъхана, Юлето отново стрелна езиче по устните си и усети как гърдите ѝ са се натопорчили напред, притеглени от гравитацията му. - Как правите секс? Моля ви, кажете ми! А после ще ви разкажа за себе си! – смехорлив огън блясна в ириса ѝ, преди да го скрие зад опразнената чашка.
Чу се леко сръбване. Чашката тропна лекичко в чинийката ѝ. Мъжът се приведе към ухото ѝ и лизна мекичкото. После почти допря устни, докато горещият му дъх изричаше:
- Теб, скъпа моя, бих вързал здраво за ръцете. За да не ми бягаш! За да си беззащитна! За да те укротя! – Юлето се подмокри на момента.
Дали от аромата ѝ, той продължи:
- Бих оставил краката ти свободни, за да ме риташ с тях. Да усетя силата ти, когато те хапя по бедрата. За да ги вдигам над рамената си, когато искам да те излашкам дълбоко опозорена под кощунството на ръцете и хуя ми. Дали ще съм нежен? Дали ще галя? Или ще грабя? Насилвам? Скубя и тегля? Притежавам. Ям.
Юлето леко залитна напред и опря буза в неговата. Залепнаха като магнит. Чуваше сърцето му под хладната материя на нещо като копринена риза. Усети как клокочи живителният му сок като през ствола на многовековно дърво и как се разлива към периферията на крайниците му. Усети как пулсира коравият му хуй, тръпнещ за нея. Притисна се още по-плътно в лицето му. Вдъхна го. Зад клепачите ѝ избухна заря. Опря длани в коленете му и ги плъзна по бедрата му. Опипа му всичко. Заизкачва се по корема му. Загали втвърдяващите му се зърна. Той плъзна задник леко към нея и тя се качи върху него, обкрачила дънките с вече минижупа от набрана вълнена поличка. Впи устни в неговите. Солени. Горчиви. Кисели. Арабика и тютюн.
- Заведи ме у вас! Направи ми всичко, което поискаш! Ще слушам, обещавам! – откъсна устни от ухото му и го загледа настойчиво, докато съзнанието му не изплува отново и ѝ се усмихна.
- Бързаш, малката! Нека постоим така още малко. Виж, песът спи. Не го буди! – откритият му присмех в тези мамещи очи не я заблуди.
Иска я. Адски много я иска. И няма да си го позволи.