Аз съм обикновена и, мисля, щастлива жена. Имам задоволителна работа, уютна къща, добър и грижовен съпруг и слънчева дъщеря ученичка. И вече мисля, че всичко, което не ни убива, ни прави по-щастливи.
Живеем в едно село, недалече от града, в сравнително спретната двуетажна къща с подредено дворче, зад което има поле и почва горичка. От две-три години имаме съседи – софиянци – жена и мъж с по-голямо дете, което не идва с тях. Дойдоха в село, купиха съседната къща и я ремонтираха. Облагородиха и дворчето си. С мъжа ми ги намираме за приятни и весели хора и през уикендите почти винаги се събираме петимата на маса и сладки приказки. С комшиите сме почти набори, макар и те да изглеждат някак по-младолики, което може би се дължи на това, че живеят в столицата и работят на бюра. Жената е вече позакръгленка от годините, с голям, но поувиснал бюст и понаедряло дупе, а мъжът ѝ е вече попрошарен, но с доста прилично тяло и много неустоима усмивка. Признавам си, че неведнъж съм се увличала по тази усмивка, но нищо повече. Мъжът ми е здравеняк, но посбръчкан от интензивната си работа и пооплешивял, а аз определено изглеждам по-възрастна от годините си. Дъщеря ни е едно много мило и лъчезарно същество, с чипо носле, запазило част от детската си физиономия. Смее се звънливо и единствената ни грижа с баща ѝ е, че от малка расте едра, дори пълничка бих казала. Може би това я прави леко срамежлива и не много ухажвана от момчетата.
В последно време тя сякаш се промени: започна да ми се струва по-самоуверена, гримираше се и вземаше по-дейно участие в разговорите ни със съседите. Започна и да помага у дома, подобри си успеха и захвана да извежда всеки път кучето ни на разходки. Отдадох всичко това на пубертета и се радвах на промяната.
Безгрижието ми секна в една обикновена есенна събота. Закъснях с обяда и казах на дъщеря ми да изчака, а мъжът ми се унесе в следобедна дрямка. Щерка ни не се трогна много и тръгна да извежда кучето. Привърших с готвенето и се оказа, че дъщеря ни не се е прибрала, а телефонът ѝ е у дома. Излязох на двора, но я нямаше. Беше минал над час откакто беше излязла и притеснена минах през вратичката към полето зад двора, насочвайки се към горичката, където понякога ходеше. Десетина метра след първите дървета зърнах кучето, вързано за едно дърво. Беше благо животно и не лаеше, а само мързеливо се протягаше под сянката на дървото. Не знам защо не извиках, а само продължих напред.
След още двадесетина метра видях дъщеря ми. Но не беше по начина, по който бях очаквала: лежеше по корем върху някого, по тениска, но с набрана нагоре пола и голите ѝ едри крака и дупе бяха обкрачили нечия глава. Стенеше доволно и държеше с ръка пениса му, който поемаше в устата си. Можех да видя, че пенисът беше сериозен, като размер – по-голям от този на мъжа ми. Вцепених се и ми причерня. Не знаех какво да направя, а те не ме виждаха, тъй като явно идвах не от посоката, от която са очаквали да дойде някой. Направих още една лека крачка по посока дупето на дъщеря ми и се ужасих: отдолу беше съседът ни, който лижеше клитора и вулвата ѝ, докато тя му го смучеше.
Прилоша ми. Сякаш не бях аз. И сякаш не аз извиках:
- Какво правите?! Спрете!
Последва мълниеносно вдигане на дънки, дърпане на пола и привеждане на двамата в порядъчен вид. Бях рухнала на земята и дъщеря ми дойде и ме прегърна, питайки дали ми е зле. Погледнах я и сякаш още виждах члена на комшията в устата ѝ. Мълчах и тя избухна в сълзи и молби за прошка. Съседът дойде наблизо, но не посмя да каже нищо. Не помня колко време съм седяла така. Когато се поокопитих, бутнах щерка ми от рамото си и заострих тона:
- Какво правите? Ти си я примамил, мръсник такъв! – изсъсках към мъжа.
- Не съм. Харесвам я. Тя е невероятно момиче! – отговори той и ме погледна в очите.
- Ненормален! Та ти си женен! Може да ѝ бъдеш баща! – изревах аз.
- Знам. – погледна той към земята. - Но аз въпреки всичко я харесвам!
- Аха, харесва ти да подмамиш нещо младо и да го... – не посмях да кажа чукаш.
- Не бих си го и помислил! Просто тя наистина е различна.
“Какво ѝ е различното? Момиче като момиче! Наистина за мен е злато, но колко ли такива ги е излъгал с чара си?” – мислех си. А тя плачеше до мен. Не можех да я гледам такава, макар и пред очите ми да беше сцената отпреди малко.
Тогава съседът заговори. Усещаше, че като по-големият от тях двамата трябва да даде смислено обяснение. Постепенно сякаш и дъщеря ми се поокопити и вмяташе някоя и друга дума. Така разбрах, че се виждат като любовници вече около 6 месеца през уикендите. Той я харесал, защото била нежна, весела и я намирал за привлекателна. Тя също го намирала за красив. Няколко пъти се разхождали и си говорили и след това се целунали. Първо я лизал той, а после и тя му го поемала. Нямало как да кажат на никого предвид разликата във възрастта и това, че той е женен. Нямало и как да са заедно предвид обстоятелствата, но им било хубаво да се срещат. Той не бил с нея само заради секса и затова настоял тя да си подобри успеха, иначе няма да се виждат. Дори ѝ помагал, за да разбере уроците и на това се дължали по-добрите ѝ оценки напоследък. Няколко пъти ѝ дал пари, когато ние с баща ѝ сме забравяли, улисани с нещо. От няколко месеца вече правели не само орален секс, но се пазели много и практикували само анален секс.
При последното признание направо превъртях. Дъщеря ми, като някаква проститутка, се търкаля с женен мъж и той се гаври с нея отзад! Аз самата съм правила подобен секс едва два пъти в живота си, а щерка ми всяка събота! И след като добре се е позабавлявал с момичето ми, този нерез спокойно седи в съботните вечери на масата до жена си и се усмихва все едно нищо не се е случило! Това не можех да го разбера и приема. Слага малката ми дъщеря на сериозния си атрибут, който видях преди малко, а после може би го прави и с жена си, която не подозира нищо!
Разбеснях се. Подивях. Започнах да го обиждам. Заплаших го, че ще кажа на полицията, на жена му и на мъжа ми, ако не стои далече от дъщеря ми. Стоеше мълчалив и само каза, че тя е страхотно момиче и я харесва, и си тръгна. Щерка ми плачеше до мен, без да говори.
Прибрахме се вкъщи. Реших да не казвам на мъжа ми, просто не знаех как би реагирал. Детето се затвори в стаята си. Нямаше нужда да отменям съботната вечеря – съседите бързо събраха багажа и тръгнаха за София. Вечерта мина нетипично: ядохме набързо и отидох да гледам филм, а мъжът ми отиде до кръчмата. Изобщо не можех да се съсредоточа във филма. През цялото време си представях гледката от днес. Питах се как, защо и какво бяхме пропуснали с мъжа ми.
Неделята мина също тягостно. 2-3 пъти зърнах дъщеря ни да плаче, но се криеше от мен и не говорихме нищо. В понеделник след работа не издържах и влязох в детската стая. Моята тийнейджърка стоеше над домашните си и плачеше.
- Съжалявам, че с баща ти сме допуснали да се случи нещо подобно! – казах аз. - Повече никога няма да ти се повтори!
- Вие сте най-добрите родители и не сте виновни за нищо! – изненада ме тя. - Просто аз… Аз сама поисках всичко това да се случи!
- Не говори така! Ти си малка, за да искаш такива неща.
- Не съм, мамо! Моите съученички отдавна го правят. Просто аз… аз съм… не съм от харесваните, мамо! – и пак се разплака силно.
- Не говори така! Ти си красива!
- Да, за теб, за вас, но не и за момчетата! Той за пръв път ме погледна, като момиче, като жена, позаинтересува се от мен.
- Той те използва, дъще!
- Не е така! Постоянно се интересува от мен. Иска да си вярвам, иска да уча, да кандидатствам след бала, можеш да видиш какво ми е писал.
- Но той е голям за теб и женен!
- Знам, но е добър, красив и му пука за мен! Знам, че няма да сме заедно и че не е правилно така, но ми е хубаво с него и съм щастлива…
Последното ме жегна и безмълвно напуснах стаята ѝ. Цял живот дотук се борехме с баща ѝ да бъде щастлива и да не ѝ липсва нищо, а сега нещата ни се изплъзваха и вече не бяхме достатъчни. Не си спомнях и никое момче да се е завъртало около нея или да ми е разказвала за такъв случай. Това обаче, което се беше завъртяло около нея, надхвърляше разбиранията ми за нормалност.
Вторникът също не донесе разведряване. Освен една четворка в училище и то по предмет, по който досега е имала шестици. Исках да я попитам как така още в началото на срока, но предварително знаех отговора ѝ: просто нямаше стимул. През нощта сънувах как съседът я опира на едно дърво в гората и се задоволява с нея отзад. Сутринта се събудих с въпроса защо този наистина добре изглеждащ мъж се беше спрял точно на дъщеря ми. Докато търсех отговора ме блъсна мисълта, че с подобен въпрос я подценявам и обиждам. Да, тя определено е интелигентно момиче, не защото ми е щерка, но нали ѝ казвам и че е красива. А ако вярвам в това, значи тя като млада и красива може сама да избира момчетата и в такъв случай неговият чар е нищо без нейния избор. Не можах да стигна до никакъв отговор и оставих денят да ме води.
Но вечерта отново беше минорна. На масата мъжът ми подхвърли, че детето ни сигурно е влюбено, след което тя се разплака и си отиде в стаята. Отидох след нея и започнах:
- Виждаш, баща ти нищо не знае. Ами ако научи? – очаквах, че имам железен аргумент, но грешах.
- Той е невероятен баща и точно затова ще ми прости, че поисках да бъда щастлива.
- А как да гледаме комшийката? Не ти ли е съвестно за нея?
- Съвестно ми е. Но аз не искам да ѝ разбивам семейството. Той ме кара да се чувствам страхотно и аз имам нужда от това, но не и да бъда неблагодарна.
- Но той сигурно спи и с жена си!
- Той е нейн, но се харесваме и ни е хубаво заедно. Искам това да можеше да продължи повече…
Тази нощ отново спах трудно. “Има ли логика? Абсурд, това е лудост!” – мислех си. През целия четвъртък се борех и твърдостта ми беше взела надмощие. Вкъщи влязох в онлайн дневника на дъщеря ми и видях забележката “Ученичката идва неподготвена и апатична и плаче в час. Моля, вземете мерки!”. В този момент твърдостта ми рухна. Влязох в стаята ѝ.
- Кажи ми, нарочно ли правиш това в училище?
- Не, няма ми нищо, мамо! Скоро ще съм окей...
Погледнах я. Плачеше без да ме погледне. Тъжна, дистанцирана и нещастна. Всичко ми се сви…
- Кажи му да дойде този уикенд. – чух сякаш друг да говори с моя глас. - Не мога да те гледам повече така!
Сега вече ме погледна. Пак разплакана, но вече от радост.
Петъчната вечер беше пълна със смях, музика и танци. Двамата мъже се редуваха да танцуват с трите си дами, а дъщеря ми направо грееше. Не се чувствах спокойна. Въпреки всичко си мислех дали не сбърках. Сякаш дебнех и най-малката улика, че момичето ми е използвано и друго, освен това, няма.
Събота се оказа дъждовна. Нямаше да има разходка с кучето в гората и вечерята щеше да се състои в механата на комшиите. Беше весело, но усещах напрежение в дъщеря ми и съседа. В един момент дъщеря ми ме изгледа с най-умилителния поглед, който можеше и каза:
- Преди малко ми се бъгна нещо компютърът. Комшия, можеш ли да го погледнеш, че утре имам домашно и ще ми трябва още сутринта? Много се извинявам!
Както и очаквах, поканеният охотно се съгласи и тръгнаха. След две минути и аз се “сетих”, че имам да видя нещо в кухнята ни и тръгнах след тях. Горе в детската светна лампата. Влязох безшумно вкъщи и се качих на горния етаж. Бях пределно тиха влизайки в тъмния хол. Детската имаше врата към хола, която беше притворена, но имаше и втора врата към още една стая, която не използвахме често и в която се влизаше и откъм хола. Вратата там беше с прозорче със залепена върху него хартия, която обаче беше разнищена по ъглите и оттам с баща ѝ през годините тайно наблюдавахме какво прави детето ни. Надникнах и видях двамата изправени и голи да се целуват и опипват. Ръцете му шареха по средноголемите ѝ гърди, а тя почти го изпиваше с целувките си. Явно поради ограниченото време, нежелаейки да чака повече, дъщеря ми коленичи и хвана твърдия му инструмент. Измърка, целуна го и го налапа.
Гледах, като гръмната, как щерка ми прави секс! Определено ѝ харесваше, а на мен неговата мъжественост ми се стори още по-голяма от застрашителния размер, който видях в гората.
- Охххх, липсваше ми! – каза тя и направи опит да му го поеме дълбоко, но все пак сериозна част оставаше отвън.
- Мммм! И ти ми липсваше, писанке! Беше ли добричка тази седмица?
- Не много. Развалих си успеха... – и тя му засмука само главичката, като да ѝ беше за пръв път.
- Не може така, нали знаеш? – и той посегна с ръка към главата ѝ и когато вече бях сигурна, че ще я натисне напред и ще я накаже, ръката се разля в нежно погалване по косата ѝ.
- Знам, всичко ще поправя! Обещавам ти! – и тя го погледна благодарно и пак му го засмука, докато с другата ръка погали тестисите му.
Признавам си, че ако не беше дъщеря ми, сигурно бих завидяла на някоя за този доста добър инструмент. Но сега бях заета да търся принуда, насилие и улики, че някой използва дъщеря ми, ала нямаше!
- Време е за теб! – каза той и внимателно я сложи по гръб на леглото ѝ.
После коленичи и заоблизва вулвата ѝ, играейки си с палец с клитора. Тя започна да стене:
- Ооооххх, да! Невероятен си! Вече мислех, че никога повече няма да го усетя! – и захапа показалеца си, за да намали силата на стоновете.
Комшията придържаше с ръце едрите ѝ бедра и засмукваше клитора ѝ. Теглеше го с устни, като вендуза и въртеше главата си в различни посоки. После, без да отмести уста, създаваше вибрации, докато езикът му вероятно работеше неуморно вътре. Дъщеря ми беше на косъм да започне да крещи, когато той отново засмука клитора ѝ и започна отривисто да го тегли към себе си. С всяко теглене тялото на щерка ми трепереше все по-силно и по-силно. Накрая, в желание да заглуши стенанията, тя сложи ръце на устата си и свърши в лицето на задоволяващия я.
- Готова ли си? – попита той, изчаквайки я да се поуспокои, но все още леко конвулсираща.
- Да, охххх... напълно подготвена.
“Да имате да вземате, правели били само анален секс!” – крещеше нещо вътре в мен, гледайки как щателно беше подготвил вулвата ѝ. За моя изненада той се пресегна към дънките си и извади презерватив и лубрикант. Придърпа я леко към ръба на леглото и започна да смазва задния ѝ отвор. После сложи презерватива и опря пениса си на входа на ануса. Хванаха се здраво – всеки за лактите на ръцете на другия – и той натисна леко.
Бях убедена, че ей сега ще натисне силно и ще я разцепи от болка, но грешах! Натискаше много бавно и макар че дъщеря ми изнемогваше, не се отказваше да го получи отзад. Гледаха се един друг. Тя беше цялата изчервена, но не спираше да го стиска и сякаш да го придърпва за лактите в себе си. Главата ѝ се килна назад и бях сигурна, че я е пронизала болка. Но когато след малко я вдигна погледът ѝ беше такъв, какъвто никога не съм виждала: пълен с похот и желание. По устните ѝ се разля самодоволна усмивка и устните промълвиха:
- Можеш!
Съседът натисна и пенисът му нахълта в дъщеря ми. И въпреки, че значителна част от него оставаше отвън, аналният секс беше факт! И двамата се наслаждаваха да консумират връзката си точно по този начин. Краката на щерка ми се озоваха на рамената му и вече не се виждаше много, освен движещите им се тела.
- Ела по-близо! – каза тя и той излезе от нея, лягайки зад гърба ѝ и придърпвайки тялото ѝ до себе си леко настрани (перпендикулярно на мен).
Така можех да видя не само вулвата ѝ, но и добре разтворената ѝ вагина. Комшията вдигна във въздуха единия ѝ крак. Дупето ѝ, макар и едро, не можеше да бъде пречка за неговия голям размер и пенисът му бързо застана на отвора ѝ. От мястото си можех перфектно да видя как едрото му достойнство влизаше в ануса на дъщеря ми. След като прилична част от него се пъхна вътре, двамата се задвижиха в ритъм. Той все така държеше крака ѝ вдигнати, а тя го галеше по хълбока с ръка. И двамата пъшкаха силно, но определено женските стенания бяха по-силни. Тласъците ставаха все по-резки и груби, но дъщеря ми беше доволна и само го подканяше да не спира. Не знам колко време продължи това, тъй като загубих представа за времето. Бях като препарирана да видя, че дъщеря ми желае всичко това и дори е тази, която често диктува събитията, без да я насилват. Доволна се оставяше той да определя дълбочината на проникването подканяйки го: “Дай ми го! Дай ми го!”. След още малко комшията направи няколко резки тласъка и нададе приглушен вик. Тестисите му запулсираха, а след тях и дупето на дъщеря ми. Двамата свършваха в заключителен щрих на дълго чакания секс. Достойнството му се изхлузи от нея, поомекнало, но пак с приличен размер. Той стана, пооправи се и се целунаха страстно. Преди да излязат успях набързо да се измъкна безшумно през хола.
И, както ви казах, аз съм обикновена и, мисля, щастлива жена. Имам задоволителна работа, уютна къща, добър и грижовен съпруг, слънчева дъщеря отличничка и добри съседи. Разбира се, правя компромиси, но, мисля, че си струва. Та не е ли компромисът пътят към щастието?