Coffeeman набързо сканира опциите за чат. Сега не му се четеше разказ, макар да отбеляза наум, че в новите публикации има находки. Остави ги за по-късно. Имаше малко време и спешна нужда от една бърза чекия, затова писа на активната Cookie:
- Хай, захарче!
Бисквитка бе точна. Мъжко момиче. Без задръжки и увъртания. Получи се отговор:
- Секунда! Довършвам един.
Кафечовекът веднага си я представи. С русите лолитски опашки седи зад бюрото, отзад се вижда детска стая с плюшени еднорози, а в близък план пуска лиги по черно дилдо. Каченият кльощав крак, обут в балеринска гета, се поклаща върху ръкохватката на стола, откривайки бели памучни гащички.
Веднага се надърви и го извади. Ластикът на анцуга му попречи на фрикциите, затова се изу и седна на голо върху хладната кожа. Набързо насочи камерата към хуя си и я зачака. Не губеше време, а замачка жилавия. Пред очите му изплува образа на лицето ѝ и сладките устни, които обичаше да приближава съвсем до камерата, докато изпуска лига. Точеше я сочна и мрежеста, и открехваше уста, за да се белне розовото ѝ езиче. Човек би се плъзнал върху му като бобслей, та чак до малкото ѝ гърло, където дори няма да опре. Малката курветина е ненаситна. Вероятно със засилка, курът му ще се хързулне чак до корема ѝ и оттам с тласък ще изскочи отдолу през дупето.
Кофимен така яко се плющеше с ръка, че забрави да поглежда към екрана, а стисна очи, за да задържи визията. Видя как курът му излиза през дупето ѝ като алена гъба. Разтваря кафеникавата ѝ дупчица и се поглежда с вертикалната зеница. Без интерес към наоколо, просто ѝ разпъва набръчкания анал. Навън. Розата ѝ разцъфтява като божур, от който излиза огромна тичинка. Обаче сълзливото око се охлажда и той бързо се връща назад. Чадърчето му задира над ануса ѝ и го прибутва навътре. Кофимен усети почти болезнено как някой се опитва да му откъсне главичката, но макар да знаеше, че е самият той със скоротечните си откоси, потисна рациума и се зае да се вмъква обратно в ректума ѝ, като не забравяше, че ташаците му са в устата ѝ и я давят, без да може да си поеме дъх. Момичето стоеше като драно агне над бавен огън. Представи си как ѝ го напъва пак навън, през стегнатото дупенце. Изглеждаше сякаш ака. От анала ѝ излиза мрежестият капиляр на хуя му и дупето ѝ се разтваря да го пропусне. Филигранът от кафявата ѝ плетка бързо изглажда бръчките си, протяга се навън, като се оформя по дължината му… и рязко му дойде да се изхвърли. Оклепа си краката, пода, но бе далеч от клавиатурата, слава Богу!
Тя беше писала:
- Ето ме! Искаш ли да ти покажа отблизо как си стягам дупето?
Стана да се измие и ѝ върна:
- Кукло, само като мисля за теб, свършвам! Готов съм!
Тя му прати целувки и среден пръст.
- Отивам на лесбо парти довечера. Ако си послушен ще ти пусна видео!
Отговори ѝ:
- Не мога, принцесо. Ще съм на терен. До скоро!
Засега толкова! Изключи компютъра, след като хвърли поглед на файла си. Разказът му вървеше добре, но стана дълъг. Поредицата ще удари двайста серия, явно. Ще дописва утре, когато, ако…
Седмица по-късно, Кафечовекът отново седна пред компютъра. Тъкмо наспал се, още неокъпан, рошав и вчерашен, си наля уиски до еспресото. Днес има цял ден за глупости! Веднага хуят го засърбя. Черната гореща напитка си проби път твърде бързо до невроните му и сякаш лава се плъзна зад очите му. Преди да му кипнат синапсите, изля двойна глътка уиски и я остави да му затопли хранопровода. “Мммм, аромат на пушек, сутрин!”, си помисли с кеф и се размаза на облегалката. Платът на гащите му се опря в хуя, като погалване с нежна ръкавичка. Мамицата му! Да пие и да се ебе виртуално. Днес. Днес. И днес…
Отвори сайта и огледа новите публикации. Ебаси ебливите! Тия хора мислят само за ебане. Отново аватарите на познатите му момичета светеха в зелено. Ебасиму и курвите! Тия да ги заключи дома си и да ги спука от ебане. Ма по две наведнъж! Ще ги върже. Не, ще ги заключва в банята. С малко храна. А, да! Ще ги снима как ядат от мивката. Ще лижат тоалетния капак. В кухнята – бой! Щот вероятно са с две леви ръце и ще му изсушат ангъса. Бой през циците, скубане, стискане през лицето, плюене… ще лазят по земята и ще се молят да ги ебе, но не! Ще ги снима как сядат върху дилда, с размазан грим и ръце зад гърба, за да си го набутват в аналите, краката широко отворени, бедрата треперят от мускулна умора и почти реват – “Кофи, моля те, не издържам, просто ме убий!” или не “Кофи, дай ми го в устата!”, “Удуши ме!”, “Наеби ни на влакче…”.
Мда, тва еспресо определено е силничко и юрна мислите му във водопаден бумтеж право към долните подводни мисли. Там – мътна и кървава.
Пак отпи уиски, тоя път две двойни глътки. Забавянето не е лесно, особено когато скоростта на мислене ти спасява живота. И дори в лените мигове, зад бронирани прозорци и събуждащ се мозък, всичко е смърт и клокочещи човешки течности.
Затвори очи. Изчака целият филм от миналите дни да му се източи зад клепачите. Когато и последния рикошет отзвуча, се премести мислено в пустинните прашни пътища наоколо.
Слънце. Безмилостно, бяло слънце. Облак прах се вие в далечината. Не. Не пак! Майната му! Тоя път изпи наведнъж оставащото уиски и се оплакна с кафе.
Преди да му дойдат други идеи, отвори чата с Creamy. Писа ѝ:
- Кучко, надървен съм за теб! Излей се в устата ми :]]]
Тя отговори веднага с видеокол. Прие ѝ го.
- Кофимен, тъкмо за теб си мислех, умнико! Путака ми плаче за дебел хуй, като твоя! Виж! – и му показа как си пъха два пръста и ги изважда с гланцово покритие.
Той напълни хуя с кръв моментално и си наля второ уиски. Остави гащите си нарочно. Лиготията му бе чаровна, само когато бе далеч.
- Сега, путко мокра, искам да си оближеш пръстите, да се изплюеш дълго върху тях и да видя как ти влизат!
Тя приближи ръчичката си и бавно си я вкара между начервените устни. Очилата ѝ отразяваха светещата окръжност за инфлуенсърската ѝ тъпотия. Даже взе да му мърка и си ги наби в устенцата няколко пъти. После задържа пръстите пред муцунката си и проточи плюнка, хвана я и взе да я разтегля и да вади още, и още. Нави я по пръстите си и избута стола си назад, смъкна гъза и навири краката. Малката ѝ путка наистина бе готова за него, ако се съди по подпухналото ѝ голотеене. Creamy навря пръстите си в путката без грам забавяне и взе да се чука, директно, като посрещаше тласъците си с леко движение от таза. Кофимен изръмжа:
- Ама путко, кой профан те еба допреди малко и не те довърши?
Лицето ѝ се изкриви от перверзия и тя скочи за огромен конски хуй, имитиращ мустангова окраска. Бясно се пльосна на леглото отзад и си го навря в дъното на буквата М, на която приличаше в момента. Дразнещото ѝ гласче изстърга:
- В галоп, кранто! Млъквай и еби! Тая путка е скъпа!
Кофимен си масажираше хуя, но извън бързата ерекция преди малко, нещо тая кака, днес, не го изкефи.
- Веднага оправи зуума, парцал! Нищо не виждам, далеч си!
- Еби се, мършо! – се чу на пресекулки. - Да, да… да-а-а! Най-после истински хуй! – тласъците ѝ завираха мекия силикон на завидна дълбочина, като острите ѝ тазови кости и пробягващи ребра откъм леглото, му изглеждаха като че оглозган скелет галопира из чистилище.
Все пак, тя стана и увеличи зуума, при което той видя кльощавия ѝ задник в близък план и как отново заема позиция, хваща си играчката и скрива грозното си лице назад, докато най-мършавата путка, с най-ярките разбридани къдрави лабии започва да се пеняви и да вади пухкава сметанка из широката си дупка. Шареният конски хуй влиза с мощни набивки и изважда нови и нови порции мехурчета сладък топинг за кафето му.
Кофимен изду гащите, фиксира се в бялото изтечение и неглижирайки отвратителната свивка при бедрото и тъмните ѝ лигавици, се захвана да си юрка хуя в мазното сметаново кремче. Представи си, че конят е свършил и той шляка в най-широката путка на света, пълна с конско семе и я блъска като приклад в теме. Хрус, хряс. И тишина.
И свърши. Стана бързо. Твърде бързо. Без кеф, мамицата му!
- Creamy, псттт, Крем, готов съм! Мерси, кукло, ебаси пичката си! До скоро!
- Ммммм, ъхаа… – тя нямаше да се спре, затова той изключи.
Наля трета чаша, изпи я почти на екс и легна. Заспа. Кошмар след кошмара.
Вечерта вече беше друго. Някакво спокойствие се усети между стените. Сигурно светлината навън бе леко синееща. Или пък просто успя да се забави, все пак.
Седна пред компютъра. Дописа си частта. После сглоби бърза вечеря и се върна да прочете някой разказ.
Видя я, че свети в зелено. Веднага ѝ писа:
- Чашка, как си?
Тя почти не се забави:
- Кофи, момче, празна съм! Тъкмо си оглеждах позлатените крайчета и се чудех кой ще положи устни по тях?
Кофимен се захили. Това момиче имаше нещо особено. Успокояваше го всеки път. Душевно се има предвид. Иначе би си я любил олдскуул. Писа ѝ:
- Искаш ли видео?
А тя отвърна:
- Искам кафето ти, Кофимен! Искам да те усетя топъл, флуиден и нетърпелив!
Той вече открито се бе налензил двайсе и четир карата:
- Днес те искам костен порцелан. Чашка тип лале. Винтидж рози, тясна чинийка…
Тя се съгласи:
- Да, миличък, днес съм точно такава! За теб! – и му пусна видеокол.
Сърцето му подскочи, преди да го приеме. Тва го можеше само тя!
Видя я и му отне няколко секунди да се опомни кой е и къде е.
Вишнево-червено тънко халатче обгръща тяло с малка талия и нежни извивки. Бюст, добре охранен, се подчертава от атлазени кантове, които го сочат с остро V. Златни накити украсяват златна кожа, под златни коси, блестящи около златни очи.
- Какво става, скъпа? Защо сияеш така?
- Ооо… – усмивката ѝ е супер чаровна и той пак пропусна сърдечен удар. - Говориш за новата ми лампа-залез! Виж! – и тя отвори халата с бавни движения, като отдолу се откри тялото на раждащата се Афродита.
Е, пухкаво бебе е, но от тая мисъл само му стана по-мило и по-спокойно.
- Замръзни! Спри за момент! – прошепна и я изпи пиксел по пиксел.
Тя се усмихна отсреща, топла, приемаща, тиха. Идеше му да ѝ се залепи, сякаш е самото Слънце и да се разтопи по нея завинаги. Като целофан на бонбон.
- Погали си циците! – измърка Кафето. - Бавно и нежно! – и усети как ендорфини заизвираха изпод пъпа му във всички посоки.
Тя нежно плъзна ръце към гърдите си и ги откри. Тежки. Пищни. Узрели. Зърната им са вече заострени, но когато погледът му си проправи път през сървъра, прелетя към облака и нататък към нея, тя го усети като топъл полъх. И цялата настръхна. Простена. Със затворени очи правеше така, сякаш той я опипва.
- Искам да си тук! – му каза и го погледна с нега.
“Искрена е, дяволите да го вземат!” – Кофимен потъна в тоя поглед. Целият завибрира в треморно очакване да усети кожата ѝ, аромата на шията ѝ. Загали се по члена и усети абсолютната вселенска вакуумна празнина в слабините си. Защото е далеч.
- Моля те! – прошепна ѝ нежно. - Говори ми…
Никой друг не бе виждал чара на дълбоките му бръчки, когато се усмихва така. Кафето се усмихва така, само когато се налива в тази чашка. Бавно докосване, плисък, завъртане, повдигнато ниво, водовъртеж, покой. Пълнота.
Чашка бавно се поклащаше, като тръстика на вечерен бриз и се галеше по тялото, обхождайки корема, бедрата и слабините. Галеше лицето си. Целуваше върховете на пръстите си. Облизваше го. Обмазваше ги по шията и гърдите си. Завъртя му се и показа как дупето ѝ се открива изпод халата. Погали се бавно и щателно. Първо едната буза, после другата. А накрая остави халата да падне и замачка твърдите си полукълба, като не пропусна да ги стяга и отпуска, за да подскачат. Гласът ѝ бе наркотик:
- Искам да си тук. Зад мен. Да стоиш прав и да ти се търкам. Като сега. Дънките ти да ме жулят по бедрата. Дюкянът ти да ми се запира в цепката, когат…
- Гол съм. Продължавай.
- Твърд си за мен. – обърна се и пред очите му пак се залюляха циците-суфлета.
Коремът ѝ самотно плачеше да бъде притиснат от тежестта му…
- Целуваш ме тук… – тя повдига ръка и се погали протяжно по вътрешното на ръката между подмишницата и лакътя. - Усещам как мокриш корема ми с хуя си и се притискам. Стенеш. Захапваш устните ми. – тя ги опипа с бавни пръсти. - Вкарваш ми език. Обладаваш ме така. Първо в ума… – килна глава назад и шията ѝ се подложи жертвено. - После обладаваш устата ми. Слагаш ме да легна и ме затискаш…
- Направи го! – почти изкрещя командата си Кофимен, блъскайки все по-интензивно по хуя си.
Тя разбра и се отпусна върху меката постелка на пода. Застана му леко диагонално, за да вижда лицето ѝ и се зае да се гали по цялото тяло. Все по-учестено. Плъзна ръце към слабините си. Рязко блъсна бедрата си встрани, все едно ѝ пречат и бясно втри длани през путката си. Стъпила на пода, взе да се повдига и да разтегля кожата над клитора, да го пляска, да опъва лабиите си настрани и да се блъска нагоре във въздуха, все едно го чука. Лицето ѝ се замята настрани и доби омиротворено блаженство. Стенеше. И зашептя:
- Искам те, Кофимен! Искам да усетя как топлиш корема ми с корема си. Как бедрата ти разтварят моите. Искам да усетя горещите ти устни как изяждат лицето ми и вдишвам сладкия аромат на слюнката ти. Искам да чувам как носът ти сумти върху ушите ми и ги хапеш, докато ръцете ти протриват зърната ми. А после ги лапваш и успокояваш с език. Хапеш ги със зъби. Смучеш от циците ми. Хуят ти пулсира върху корема ми. Не издържам! Издрала съм гърба ти. Но сега спускам длани към любимия ми. Горещ, тръпнещ, кадифено нежен. Мой! Насочвам те в путката си.
- Ооо, да… – Кофимен е притворил очи, но не я изпуска от поглед. - А няма ли да те полижа малко?
- Разпознаваш нюансите ми розово, обожаваш аромата ми. Обичаш носа си, заврян в мокрите ми стени. – докато говореше, тя се галеше образно и му откриваше нежната си гледка. - Винаги набиваш езика си в мен. Но не сега! Сега нямам време за глупости! Путката ми едва диша, пулсира, агонизира. Пъхам те леко. О, небеса, изгаряш ме! Ще полудея! Повдигам се към теб.
- Мммммммммм... – Кофимен забели поглед.
Чашка се чукаше с ръка, като се повдигаше на бедра и задникът ѝ се стягаше зверски. Бузите ѝ сменяха центъра на тежестта си, подострени и повдигнати. Тя продължи:
- Ти не издържаш и ми качваш глезените на врата си. Набиваш се до дъно и ме заблъскваш здраво. Мъжки. Душманскат…
- Оооо… Оооо… Аааа... – Кофимен свърши в неконтролируем мощен тремор, едвам неизпаднал от стола.
Чашка го изчака малко. Той бързо върна умния блясък на погледа си. Отпи. Пак ѝ пусна оная сладка трапчинко-бръчка и нареди:
- Горе ръцете, любов! Наказана си да не свършваш!
Тя грейна. Отпусна се, като капка дъжд в локва. Обича я тая игра! А Кафемъжът я владееше, откакто си писаха за пръв път.
- Сложи си тапа отзад. И ме чакай! Искам те готова!
- Да, господарю! – бузите ѝ се зачервиха по детски, сякаш тъкмо идва от снежна пързалка.
Кофимен изключи чата. Не мигна известно време. Шибна си един в челото, но не се освести.