Герасим шофираше в пълно мълчание. Седях до него и се наслаждавах на меката возия. Наблюдавах булеварди и кръстовища, които бях преминавала милион пъти, но от неговата кола всичко изглеждаше различно – сякаш бях в друга държава. Истина е, че луксът разглезва. Този автомобил предлагаше удобства, от които се усетих благородно щедра към париите.
Ако в ума ми се прокрадваше мисълта дали е разумно да пътувам с непознат към дома му, бързо я потисках, насочвайки мислите си към приятния, пулсиращ гъдел в употребените си слабини.
Той ми даде знак да мълча и прие разговор на високоговорител:
- Слушам! – каза той и продължи да шофира, спокойно загледан напред.
- В движение си, ще бъда кратък. Утре ще пътуваш, ела в 10 часа в кабинета ми. Готов! – последва дълбока въздишка. - Не ме карай да идвам у вас. И тая вечер без изцепки! Край.
Линията прекъсна.
В главата ми пулсираше само един въпрос, докато пътувахме към Бонсови поляни: „Герасим агент ли е?“. Повтарях го до безкрай, а когато завъртя колата към автоматичната порта на красива вила, вълнението ме обзе напълно. Странно, но това вълнение ми донесе спокойствието, от което се нуждаех. Човекът до мен бе всичко друго, но не и луд. А следите от евентуалното ми „изчезване“ не биха останали незабелязани за агенцията, от която му звъннаха.
Издишах дълбоко, когато спряхме пред вратите на гаража.
- Добре дошла у дома! – усмихна ми се той приветливо, все едно не бяхме току-що излезли от една от най-лудите сцени в живота ми.
Хвана ме за ръка или по-скоро обви дланта ми в своята, след което ме поведе към тъмната лакирана врата на входа.
Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и ми подаде магнитна карта:
- Задръж я. Това е ключ за тук.
Гласът му съобщи факт, който просто приех. Послушно прибрах картата в чантата си, а той набра код и отвори вратата. Влязох първа.
Вместо антре или вестибюл пред мен се разстла етаж, опасващ цялата къща – пространство като малко летище, с обособени зони за отдих, лобита и стилни кътове. Месингови лампиони, лакирано дърво и мека мебел – всичко дишаше скъп, леко стерилен лукс.
И точно тогава пред нас се материализира тя – азиатска млада жена, изключително красива и облечена в оскъдно еротично облекло. Докато оглеждах порцелановото ѝ лице с възхита, в която се примесваше черна завист към кукленската ѝ фигура, момичето се завъртя с гръб и се наведе. Плисираната поличка се вдигна, разкривайки напълно голо, розово дупе и красивите ѝ, подпухнали срамни устни в цвят слонова кост.
Камериерката остана така около тридесет секунди – прилежно наведена като пергел, хванала глезените си. Не можех да откъсна очи. Беше прелестно, но и абсурдно. Какво правех тук, по дяволите, щом той имаше това?
Обърнах се към него, очаквайки обяснение, а той просто ме изучаваше, сякаш бях поредният му експонат.
- Прави го, за да ми свали стреса, когато се прибирам. – пророни той невъзмутимо.
И това бе всичко?
- Годо, разбирам да ти покаже цици, но това... това беше малко повече от „обичайното“, не мислиш ли? – настоях аз, докато се насочвах към дясната страна на залата, търсейки гледка през френските прозорци, за да си поема дъх.
Кът с разкошен вишнев диван даваше гледка към градината и портала. Седнах, надявайки се пред мен скоро да кацне нещо ободрително.
- Имаш нужда от ирландско кафе! – смигна ми той и набързо даде указания.
Седна до мен. Почти моментално азиатката се появи с голямо уиски за него и кафе за мен, придружени от вода и карамелени бонбони.
- Най-после да видя, че и друг пие така! – подсмихнах се аз и символично се чукнахме.
- Имаш въпроси, знам! Изчакай малко! Просто наблюдавай! – Годо сякаш четеше мислите ми, а всичко изглеждаше прецизно планирано.
За момент помислих за колата си и покупките, останали в мола, но дори да се наложеше да ги оставя за утре, цялата тази авантюра си струваше всяка минута.
Годо изсвири с уста. Отнякъде дотича куче – огромно черно кане корсо с лъскав косъм – и радостно седна в краката му. Той го погали, но не по начина, по който аз изразявам обич към своето куче. Това беше жест на господар към инструмент. „Годо е студена кучка!“, помислих си и неволно се изхилих.
Той отново изсвири. Азиатката се появи и застана права пред нас. Кучето я изгледа. Не чух команда, но явно Годо ѝ беше дал знак само с поглед – момичето падна на колене и се предостави пред муцуната на псето, с гърди и коремче, положени върху масата. Коленете ѝ бяха широко разкрачени. В лакираната повърхност на масичката видях отражението на лицето ѝ, както и облата извивка на сплесканата ѝ гръд. Тогава видях как кане корсото пусна лига, взирайки се в перфектно разтвореното ѝ дупенце.
- Лижи! – заповяда Годо и кучето се изстреля да изпълни задачата.
Не можах да преглътна. Това минаваше всякакви граници на нормалността. Псето пристъпяше нервно от крак на крак, виждах как членът му се размята от настървено нетърпение, докато голямата му глава се беше забила между задните ѝ бузки. Упорито риеше с език, което караше дупето ѝ да се присвива конвулсивно, а кожата ѝ да настръхва. Момичето издаде звук – сладко, измъчено и нежно, звуците извираха от устните ѝ в истински екстаз.
Е, май и аз пуснах лига. Гледах и не вярвах на очите си, а същевременно адски се възбудих. От нейните стонове. От красотата ѝ. От начина, по който черното куче я обработваше точно пред очите ни!
- Искаш ли и ти? – попита ме той.
Обърнах се едва-едва, защото не исках да пропусна нито миг от гледката, а Годо ме държеше на прицел с онзи негов поглед, който сякаш мереше душата ми на кантар.
- Искам! – но в мига, в който го произнесох, осъзнах, че това е капан и не е далновидно да започна така, затова се изметнах: - Искам да видя как лиже теб!
Годо удържа погледа ми, макар че видя цялата ротация от емоции в очите ми. Остана абсолютно сериозен. Започна да разкопчава токата си. Изправи се. Остави панталона да падне около глезените му.
- Стани, Кайра! – изкомандва той.
Момичето се изправи като машина – със събрани крака и висящи ръце. Не можех да повярвам, че е запазила самообладание след това близане по дупето ѝ. Но още по-невероятна беше гледка към Герасим: коленичил, облегнат по гърди на масата, с крака, все още заключени в падналите вериги на панталона си.
Той завъртя лице към мен, подпря брадичка с ръце и ме наблюдаваше без да мига, преди да пророни:
- Лижи!
Кучето се нахвърли върху задника му. Виждах го за първи път и, въпреки всичко, мигновено го харесах. Красиви ями в хълбоците, изпъкнали глутеусни мускули и бедра, облечени в твърда, здрава мускулатура. А зад полукълбата му – олигавената, жадна муцуна на псето, което с ентусиазъм лижеше задника на господаря си.
Под мен вероятно вече имаше локвичка от възбуда. Коженият диван залепна по бедрата ми, а съзнанието, че роклята ми ще бъде с мокро петно, само ме настървяваше още повече.
- Често ли го правиш? – попитах, опитвайки се да звуча като отворена, докато отпивах от изстиналото кафе.
- Никога досега не се беше случвало. – дойде хладният му отговор.
Пак ми приседна. Той беше толкова сериозен, че изражението му изобщо не се връзваше с позата му или с насладата, която би трябвало да изпитва. Всичко това беше игра на власт, чиито правила само той знаеше.
- Стани! – заповядах му.
Той произнесе кратка команда и без нито дума кучето и момичето се изнесоха – тя го водеше за веригата, но не отчетох почти нищо от това. Сърцето ми биеше отвратително силно, разкъсвано от гузност. Аз го накарах да се унизи? И той го изпълни? Защо?
Годо се изправи до масата, все още със смъкнатия около глезените панталон. Огледах го отново. Хуят му висеше спокойно, мек и освободен от желание, но атрибутите му излъчваха невероятно достойнство и тежест. Топките му изглеждаха поддържани, а кожата по тях бе наситена, украсена с тънки, тъмни вени, които се виеха като лилави пиявици по тъмнокафявото кожле.
- Не си възбуден? – учудих се аз.
- Не и от куче! – изхили се той и седна до мен.
Задникът му, разтворен при сядането, беше оставил влажна вертикала по кожената седалка – явен знак за случилото се преди миг.
- Но ще се възбудя, ако ти легнеш на масата, в същата поза! – предизвика ме той и изля остатъка от уискито си до дъно.
Въпрос на чест беше. Той го направи за мен. Дължах му го. Повдигнах роклята през глава и я метнах настрани. Изправих се и минах пред него, нагъзвайки се бавно и настъпателно, докато усетих горещото му лице да се вклинява между бузките ми.
Езикът му се провря в цепката ми, изпращайки електрически ток по целия ми гръбнак. Подпрях се с длани на масата и застанала на четири крака, се притисках в носа му, докато той придържаше дупето ми като скъпоценна чаша, от която пиеше с ненаситно желание.
Наведох глава да погледна надолу и видях, че парчето му се е изпълнило до краен предел, пулсиращо и твърдо. Свих колене и започнах бавно да се спускам върху него, целейки се право в точното място. Годо се приплъзна към края на дивана, предоставяйки ми перфектен ъгъл за пикиране. Той насочи горещата си глава към путката ми, а аз започнах да слизам към него.
Усетих контакта като земетръс седма степен. Подпрях длани на коленете си и се отпуснах напълно. Курът му влезе меко и удобно, без да се огъва и без препятствия, докато не седнах плътно в скута му. Присвих се несъзнателно, обгръщайки го с вагиналните си мускули. Исках да остана така – разширена, напращяла, напълнена до краен предел.
Започнах да го стискам ритмично, все по-силно, докато сърбежът, който трябваше да начеша, не прерасна в непоносим, сладък гъдел. Започнах да се повдигам и да се спускам върху кура му с цялата мощ на мускулите си, размятайки дупе толкова безотговорно, че предполагам как пред очите му се е развилняло Бяло море с вълни като цунамита.
Беше божествено! Разкошен кур! Неповторими изненади и първи впечатления! Абстрактна реалност в този слънчев хол с френски прозорци.
Всеки път, когато се издънвах рязко върху корема му, усещах как мускулите му се стягат под мен, сякаш се готвеше да понесе тежестта на бурята. Гладкостта на кожата му, върху която сядах, ме влудяваше, а мисълта за кучешкия език, който току-що бе докосвал същата тази плът, ме докара до самия ръб на бездната. Бях на косъм да избухна.
Той сложи ръце на кръста ми и ме натисна надолу. Набра се към мен, стегнат, със събрани крака, и опита да влезе максимално дълбоко. Нарочно се стегнах около него супер силно, за да създам усещане за преса и теснотия – и да успее да свърши. Изтласка се на бързи откоси нагоре, наби ми го като заек, но му се размина. Накрая ми даде знак да се отместя и да легна по гръб.
Качи единия ми крак на облегалката, размята другия встрани, за да не пречи, и в тази отворена фурна се наби рязко и дълбоко. Подпираше се с ръце, където намери, и хвана бързо темпо за дълбока оран. Виках. Скимтях. Ревах. От баси якия кеф!
В един момент ме сграбчи за циците – тежестта, която пренесе върху тях, утрои възбудата ми. Избухнах при поредния тласък, точно когато и той изригна вътре в мен. Мачкаше гръдния ми кош, подпрян свободно върху нежната ми плът. Сладката болка се примеси с пълното удовлетворение от разкошното му ебане и факта, че лицето му се отпусна право върху корема ми. Заби уста там, подгъна устни и влачеше слюнка, мачкайки ме и целувайки ме едновременно.
- Момченце! Душица! Моят Годо! – прошепнах, изпълнена с едно непознато досега чувство на доволство.
Помълчахме така. Той беше положил глава ниско върху корема ми, вдишвайки аромата на нашите сокове, които се смесваха под лицето му.
После го попитах най-после важното:
- Защо съм ти?
Помълча няколко мига, а после призна:
- Да ме спасиш.