Тя се прибра в хотела, тракайки със зъби. Ако имаше сили, щеше да псува. Проклета амбиция да изгребе с пълни шепи, всичко, веднага. Докато отключваше, мокетът пред вратата се намокри от стичащата се вода по лицето, косата и дрехите ѝ. И сега какво? Рискува да провали вечерта си, която толкова плануваха и очакваха. Той е още в конференцията, късен следобед е, нищо, че е тъмно, мокро и студено.
Неговият хотел бе близо, но пазеха безопасна дистанция. Новаци. Все едно на някого му пука.
Докато отлепяше мокрото бельо от себе си, развъртя кранчето на душа и напълни гореща вана. Междувременно му прати смс. Кипна кетъла и го забрави на мига. Докато шляпаше боса, настръхнала, вкочанена и гола напред-назад, се сети за барчето. Клекна, огледа и се спря на Йегермайстер или някой друг да го произнесе по-правилно. Целият мокет вече беше в капки. Стаята уютна. Но погледът ѝ върху секс играчките пред телевизора само я натъжи.
Сега нямаше сили за нищо от плануваното.
Влезе в горещата вана и изпи доста бързо билковото диджестиво. На гладно действаше успокоително. Парещо. Загряха ѝ се бузите. Очите ѝ светнаха. Стъпалата ѝ се зачервиха и подуха.
Тялото я боцкаше от рязката промяна на температурата.
Започна да ѝ става адски приятно. Топло. Приспивно. Беше добра разходка, по дяволите. Струваше си, пък. Реката, планината, ароматът на шишарки и смоли… Е, окъсня и после слизаше бавно…
Ръцете ѝ се плъзнаха по отпуснатото тяло. Прииска ѝ се да можеше да го види сега. Вероятно смръщен, уморен, изпънал дълги крака, седи изсулен на стола си и върти нервно химикала.
Под пяната циците ѝ клюмваха встрани, като леко се издигаха към повърхността. Коремчето, гладно, но не и хлътнало. Пубисът съвсем леко окосмен, колкото да радва погледа. Тя го разроши и погали клитора. Възбудата плъзна като мастило, капнало във ваната. Бавна, слаба, но настъпателна. Тя усети, че ако продължи играта, ще се зарее между двата свята отново – нито ще почине и заспи, нито ще се наебе като хората. Затова се измъкна от банята с усилие на волята. Обмаза подсушеното си зачервено тяло с ароматен лосион и се мушна под завивката. Изобщо не загря да провери телефона и не разбра, че е с падаща батерия. Заспа.
Той прочете по едно време: „Замръзнах навън. Лягам, но ти ела.“, но нямаше време да го мисли. Нито се притесни. Можеше да е игра.
Щом приключиха с колегите, взеха да се разбират кой накъде, за общата вечеря, но той се извини и си тръгна. Известен темерут, та не им направи някакво лошо впечатление.
Запъти се към нея. Хотелът ѝ събуди сетивата му за приключение. Пред вратата вече беше леко възбуден. Първо щеше да я прикотка за свирка, после вечеря долу и после… всичко друго.
Отривисто влезе. Бравата изщрака яко, като се хлопна след него. Мрак. Тишина. Той използва телефона си, за да се ориентира и я видя в леглото. Не е игра, значи. Запъти се към банята и докато пикаеше, забеляза ароматното ѝ пиршество. Шишенцето ликьор до шампоаните. Разбра какво е целяла и се притесни, че ще да е настинала. На излизане остави вратата на банята отворена, за да ползва остатъчната светлина. Поръча супи, ракия и фокачи на румсервиза за след половин час.
Стоеше прав и я гледаше. Вдишваше я. Нейните аромати са навсякъде. Огледа се най-накрая и се изхили на играчките, подредени на бюрото. Не се сдържа.
Свали дрехите си. Не влезе за душ. Не искаше да я буди с шумове. Само се покатери на леглото над нея. Тя спеше по гръб, главата настрани, ръцете горе като бебе. Обгърна я с тялото си. Краката му събраха нейните един към друг по-плътно. Коремът му се долепи върху нейния. Ръцете му погалиха пламтящите ѝ бузи. Не е температура. Не. Просто ден в природата. Но се случи рязка промяна на времето. Беше му пратила красиви снимки. Целуна я, не се сдържа. Завивката ѝ му пречеше. Отмести я и я покри със себе си. Тя го усети и прегърна. Но още беше в полусън и не отвори очи. Той се възбуди неимоверно силно от тази нейна беззащитна отдаденост. Хвана си хуя и го намести. Не го натисна навътре, докато не я усети, че отвръща на мократа му целувка. Щом тя се надигна, за да се притисне към гърдите му, я прониза бавно. Боже, какво удоволствие! Тя сънена. Топла. Гореща. Мокрото дойде веднага. Излъчи се от нея като сълза на удоволствие. Аромат на мускус от подмишницата. Течност, хлъзнала хуя му по-навътре на втория тласък.
Тазът му се заогъва към нея.
Стоеше повдигнат на ръце и я издълбаваше. Тя го приемаше танцувално в неземна възбуда, примесена с нереалната еуфория на спящ наяве. Циците ѝ се олюляваха, капчици пот избиха под тях, докато той набиваше все по-бясно и по-бързо. Тя ту го поглеждаше с премрежен поглед, ту го целуваше с горчивия дъх на проклетия ликьор. Поемаше го жадно. Засмукваше го с путката си и се повдигаше да го пресрещне. За да я блъсне дълбоко. Да се забие в нея. Гърлото ѝ отбелязваше удоволствието с ниски изблици на мазен стон.
Тялото ѝ се умори. Усети я, че мускулите ѝ се предават полека. Пак я унесе на сън. Наведе се да ѝ прошепне, че всеки миг ще дойдат топли супи и знаеше, че това ще я разсъни моментално.
Но щом приближи устни до ушето ѝ, я чу да му прошепва накъсано: „Не спирай, не спирай, само не… спирай!“. Затова продължи. Люби я бавно. Равномерно. Приспивно. Тялото ѝ бе изстрадало за сън. Залъгано от малко секс, явно бе поддало, но не и тя. Тя искаше още. Тя можеше още. Още много. Само да дремне. Вечерта беше едва настъпила. Нощта пред тях.
Докато се ослушваше за пилешките супи, той навлизаше в топлото ѝ тяло, лизваше зърната на циците ѝ и се чудеше дали ще има черен пипер като добавка.
По дяволите, тази жена и лежаща като труп, пак го възбужда!
Дали да не я обърне?
„По дяволите, аз съм пълен гъз!“, мислеше си той, докато обмисляше как точно да я завърти, без да я събуди...