Здравейте! Казвам се Гергана, на двайсет и девет години съм, омъжена, с две деца – момичета на шест и четири години. Работя в транспортна фирма, в логистичния отдел. Там сме дванадесет души, повечето млади, образовани, знаещи езици и готови да градят кариера. Всъщност аз не работех толкова за кариера или за пари, а просто за да бъда сред хора, понеже мъжът ми Радослав изкарваше достатъчно за всички ни, като след дълги разговори все пак успях да го убедя, че е добре и аз да работя. Командировките и обученията бяха част от начина ни на работа и средно на два месеца ни се налагаше да ходим на някакви събития – нещо като обмяна на опит.
С мъжа ми се запознахме още докато бях студентка и се оженихме, докато бях последна година. Той е с девет години по-голям от мен, но спокойствието и увереността, които излъчваше, както и начинът му на справяне с живота, ме впечатляват и до ден-днешен – все пак е адвокат. Почти не изразява емоции и все още трудно разгадавам настроенията му. Много го обичам и той мен също – дето се казва, „на ръце ме носи“. Сексът е редовен, макар че ми стана малко еднообразен с времето, но доколкото съм си говорила с приятелки, и при тях е така.
Двете ми майчинства бяха едно след друго и социалната изолация ми се отрази доста негативно. Животът ми протичаше основно в грижи за децата и дома, а на мен безумно ми се излизаше и исках да се забавлявам. Не бях готова да се примиря, че и занапред ще бъде така, и ми се струваше, че заслужавам повече от това да бъда само майка и домакиня. Живееше ми се! Нямах търпение децата да започнат да ходят на градина, за да си намеря работа и да бъда най-сетне сред хора.
И така, една колежка имаше рожден ден и по традиция почерпката беше след работно време, обикновено в заседателната зала. По някое и друго питие, малко ядки и за два часа сме готови. Естествено, както навсякъде, така и тук си имахме по някой готин тип, по когото да въздишаме тайно. Нашият беше Мирослав. Тридесет и четири годишен, вече разведен, висок, синеок, винаги спретнат. Фитнес тип с прилежно гелосана, леко прошарена къса коса, който не отказваше флирт на никоя от трите що-годе млади мацки, работещи на етажа. Беше си коцкар без съмнение, но знаеше как да се държи с нас и си го харесвахме, пък и си го закачахме невинно, колкото да си разведрим деня. Разбира се, имаше и досадници, които постоянно се въртяха около нас и ръсеха простотии, свързани със секс – IT-то ни Кирил беше точно такъв.
Партито вече беше стигнало етапа на разхлабените вратовръзки и разкопчаните деколтета. Излязох на терасата да изпуша една цигара, след която имах намерение да се измъкна тихомълком и да се прибирам, че вече бях обърнала две питиета и не ми се щеше да продължавам. Почти бях готова с цигарата, когато се появи Миро. Тераската беше метър на метър и освен един стоящ пепелник, нямаше нищо друго, понеже нямаше място. Посместих се малко, за да му дам възможност да излезе и той.
- Гери, как си? – спокойният му тон винаги ме е отпускал.
- Аа, добре! Защо? Какво разправят? – опитах се да се включа в лежерния разговор.
- Нищо. Стори ми се, че скучаеш.
- Ами, да. Май вечерта се поизчерпа и мисля да си ходя. – казах уморено. - Ти как я караш?
- Е, аз май ще сляза до фитнеса, преди да си тръгна. И без друго за никъде не бързам.
Погледът му започна да се стича по тялото ми, като накрая се спря на глезените ми.
- Ти тренираш ли? Имаш много стегнати прасци! – сините му очи вече ме пробиваха съвсем безцеремонно, а коленете ми потрепериха.
- Бих искала, но нямам време. – клишето само излезе от устата ми.
- Хайде с мен! Може пък и да ти хареса.
- Абе, ти луд ли си? С тези токчета и полата какво ще правя там?
- Е... да. Добре. Аз отивам. Може другата седмица, ако си вземеш нещо по-спортно, да потренираме заедно, нали се сещаш? Само двамата. Долу има баня и съблекални. Пък и е безплатно.
- Да, може. – смотолевих под носа си. - Ти върви, пък аз ще помисля за другата седмица.
Миро ми се усмихна и си тръгна, а пък аз останах за още едно питие, като все повече се навивах да сляза до фитнеса и да му кажа „чао“ на излизане. Нещо се бях повъзбудила, пък и не ми се прибираше в седем и половина в петък вечерта. Изнизах се почти незабелязано от купона, като се обадих само на рожденичката, и с треперещи колене се смъкнах до фитнеса.
Събух си обувките, за да не тракат токчетата, и се придвижих на пръсти, като възбудата ми нарасна още повече. Вратата на фитнеса беше леко открехната и аз надникнах – сърцето ми щеше да се пръсне. Откровено казано, имах намерението да воайорствам малко, а после все пак да му се обадя. Готин тип си беше, няма спор!
Беше по шорти, впита тениска без ръкави и маратонки. Беше седнал и дърпаше някакво въже, захванато за макара над главата му. Жилите по врата му се бяха изопнали, а потта по челото му се стичаше на вадички, като изрядната му коса вече беше полепнала по главата. Миризмата на потно мъжко тяло, която се просмукваше през процепа, и воайорството, което върших в момента, ме развълнуваха неимоверно. Адреналинът ми вече беше в излишък. Усетих слабост в слабините си. Ебеше ми се. Много!
Отворих рязко вратата и нахълтах вътре. Пътьом просто изтървах обувките и чантата си на пода, а в следващия момент вече бях закачила сакото си на някаква ръкохватка на бягаща пътека. Миро пусна внимателно тежестите и понечи да стане, но беше твърде късно. Вече бях седнала в скута му и се канех да засмуча езика му.
Недоумението му трая не повече от секунда. В следващия миг вече лежах върху него и го целувах невъздържано. Усещах обилната влага по бикините си. Усещах и бързо растящия хуй на Миро, който ме подпираше по венериния хълм, докато ръцете му обхождаха дупето ми и полека надигаха полата ми нагоре. По време на това страстно едноминутно мляскане се сетих, че вратата остана отворена и някой от офиса може да ни види. Това обаче, вместо да ме стресне, ме разтече още повече.
- Затвори вратата! – заповядах на Миро, докато се опитвах някак си да си събуя чорапогащника, без да го скъсам.
- Да знаеш, че не се заключва... но надали някой ще дойде точно сега.
Миро отиде до ключа за лампата и остави да свети само една далечна светлина, може би тази в съблекалните.
- Реши да потренираш ли? – избъзика ме той с дяволита усмивка.
- Аха... Ти ще ми показваш какво да правя, а аз ще изпълнявам. – покорно се съгласих.
Докато той се приближаваше обратно към мен, аз вече бях събула и подгизналите си гащички, напълно готова да събуя и неговите шорти. Миро свали тениската си и... плочки! Тялото му беше като статуя на древногръцки бог. Нямаше прекалено много мускули, по-скоро беше точно толкова изваян, колкото трябва.
Както и очаквах, членът му имаше достоен размер – идеално обезкосмен и брутално надървен. Нямаше смисъл да се мотая и да се правя на разколебана, пък и той, както казах, си беше готов за лапане. Вкарвах цялото си старание и всичките си умения в ласките по обгрижването на първия различен хуй, който виждах от повече от осем години насам. Беше с размерите на члена на мъжа ми, но идеално прав, а топките му бяха малко по-малки. Миришеше на мъжка пот и леко на урина, но бях толкова силно възбудена, че това изобщо не ми пречеше, дори ме палеше още повече.
Успявах да налапам по-голямата част от него, като ръцете ми бяха обгърнали стегнатото му дупе. Той ме държеше здраво за тила и напътстваше движенията ми, на места доста грубо. В един момент натика целия си хуй в устата ми – чак до топките, натискайки ме силно към слабините си. Усетих за секунда, че ще повърна. Имах чувството, че е влязъл до самото дъно на гърлото ми! Извади го рязко и мисля, че се подмокрих още повече.
Докато си поемах въздух, хуят му пак се озова в устата ми на същата дълбочина, а Мирослав грубо движеше главата ми към себе си на тласъци, изобщо не се съобразявайки с това дали мога да дишам. Пак глътка въздух... Истината е, че ми харесваше да ме третира така. С два от пръстите си той вече дълбаеше путката ми, от която течеше всичко, което се беше насъбрало, а свободната ми ръка почти вяло се опитваше да отблъсне все по-разпаления Мирослав.
Петминутното издевателство над устата и гърлото ми приключи с кратка заповед:
- Лягай! Трябваше да си си свалила полата досега!
Надигнах я набързо и я набръчках около кръста си.
- Така добре ли ти е? – с премрежен поглед посочих путката си.
Беше яко подмокрена и лъщеше на слабата светлина във фитнеса. Вече бях се излегнала на лежанката в очакване, когато Мирослав, без да губи и секунда време, бръкна с два пръста в утробата ми и започна да ги движи енергично вътре. Шляпащите звуци, идващи отдолу, бяха придружени от все по-силното ми охкане, а течностите ми се пръскаха във всички посоки и мокреха кожата на лежанката. Сигурно и част от полата ми вече беше мокра, но изобщо не ми пукаше точно сега. Изживявах втория си оргазъм за по-малко от десет минути – нещо, което изобщо не ми се беше случвало досега в живота!
Мирослав явно реши, че е време и за неговото удоволствие. Обкрачвайки лежанката, той нахлузи хуя си в мокрото ми лоно до самото дъно, а аз успях само да хвана коленете си с ръце, разкрачвайки се максимално. Енергичните му движения придобиваха все повече сила, бързина и дълбочина. Ръцете му разкопчаха и бездруго разпасаната ми блуза и започнаха диво да мачкат гърдите ми.
- Да махнем това, а? – задъхано каза Миро.
Изниза се от мен и ми даде двайсетина секунди да разкарам блузата, полата и сутиена от себе си, докато нетърпеливо ме пошляпваше по дупето. Пак се излегнах на вече подгизналата лежанка – абсолютно гола и отново широко разкрачена, предоставяйки му гостоприемната си путка.
Този път проникването беше по-бавно, придружено с горещо целуване на гърдите ми. След известно време Миро пак засили темпото и започна настървено да хапе зърната ми, което направо ме влуди. Продължи да ми го набива с все сила до дъно, като от време на време ми биеше и леки шамарчета. Истината е, че обичам да е грубо. Мъжът ми винаги е бил много нежен и консервативен в секса и с него подобно изпълнение е абсолютно немислимо.
На Миро обаче явно му омръзна тази поза и реши да ме подкара на задна. Кожата на лежанката беше мокра и хлъзгава, коленете ми едва успяваха да ме задържат на нея, но той здраво държеше единия ми лакът. Около другата си ръка беше омотал косата ми и така зверски я опъваше, че нямаше накъде да мръдна. Просто си ме придърпваше мощно към себе си и си набиваше чепа брутално в мен. Енергията му ме впечатли – това бясно ебане продължаваше сигурно поне двайсет минути, а на него изобщо не му личеше да се изморява. Фитнесът си казваше думата!
С лявата си ръка продължаваше да ме дърпа за косата така, че тялото ми се беше извило в дъга, а с дясната вече шамареше дупето ми доста грубо. Сигурно се беше зачервило, защото започна сериозно да ме наболява, но дори и не си помислях да го спирам. Такъв секс не бях имала от студентските си години! Миро все повече се разпалваше, а аз усещах, че путката ми вече направо пареше от триенето.
След още няколко минути все пак позабави темпото и поотпусна хватката около косата ми. Хвана ме здраво за ханша и спокойно ме придърпваше към себе си. Изведнъж усетих как се изплю на дупето ми и започна с пръст да гали ректума ми, размазвайки слюнката си около него. Имаше намерение да ми го вкара отзад, то беше повече от ясно. Анален секс не бях правила от ученичка. Тогава изобщо не ми хареса, но сега бях толкова отпусната, разпалена и разтечена, че бях сигурна – този път ще ми хареса безумно.
- В дупето искаш ли? – все пак ме попита Миро.
- Не съм сигурна дали съм готова за дупето... Никога не съм го правила! – почти убедително измънках аз.
- Е, не е ли време вече? За кога чакаш? Ще бъда много внимателен!
- Ако нещо ме заболи, спираш! Нали? – опитах се да звуча строга, макар че в същия момент умирах от желание да го усетя точно там, а сега беше идеалният момент.
- Добре, добре! Спокойно!
Миро вкара част от пръста си и започна леко да го движи отзад, докато хуят му все още беше в путето ми.
Поигра си така около минута и уверено заяви:
- Мисля, че си готова! Отпусни се!
Усетих главата на чепа му да се опира във входа на дупето ми и инстинктивно очаквах да ме заболи, но Миро натисна леко и гладко влезе вътре. Не усетих нищо неприятно, дори напротив – хареса ми безумно! Макар в началото да беше вкарал само малка част от кура си, бавното му придвижване навън и навътре, придружено с още малко слюнка, улесняваше всичко. Постепенно той понабра скорост и започна да влиза все по-дълбоко.
След малко, вече сериозно задъхан, но все още изключително енергичен, той пак започна да шамари дупето ми и да ме дърпа за косата. Харесваше ми всяко едно негово грубо движение! Изведнъж Миро пак озверя и започна да ми го набива до самите топки с някаква необяснима, дива ярост. Аз пък, напълно изгубила контрол, неусетно започнах да търкам клитора си с бесни кръгови движения.
В този момент погледът ми се спря в едно от големите огледала в залата. Чудна картинка! Аз – напълно гола, потна, рошава и с брутално размазан грим, надупена на фитнес лежанка в едно полутъмно мазе, а някакъв мъж, който не е съпругът ми, ме ебе бясно в дупето и ме шамаросва задъхано. Курвенското в мен беше избило с пълна сила на повърхността. На всичкото отгоре се почувствах безумно горда и доволна от себе си, като в съзнанието ми не се прокрадваше дори и най-малката капка свян или вина.
Миро започна да реве и да се стяга, като тласъците му станаха резки и мощни – почти като тикове. След пет секунди усетих как членът му сякаш стана още по-дебел и... просто изригна в дупето ми. Дълбоко вътре в мен се лееше гореща сперма на тласъци, а пулсиращият му чеп продължаваше да се движи с последни сили. Аз пък забивах пръсти дълбоко във вагината си и нервно дращех вътрешността ѝ, докато в един момент не избухнах в мощен оргазъм и аз.
Хуят в дупето ми постепенно поомекна и Миро се изниза от мен, дишайки тежко. Останах така, все още надупена на лежанката, опитвайки се някак да си събера силите и краката, за да мога изобщо да се придвижа до банята. Поседнахме за малко на уреда, докато си пооправим дишането, преди да се отправим към душовете.
Точно в този момент в тишината ясно чухме как вратата на фитнеса се затвори рязко и някой побягна уплашено нагоре по стъпалата.
Спогледахме се с пълно недоумение. Нали я бяхме затворили! Някой ни е видял... Ебаси мамата! Миро набързо обу шортите си и хукна нагоре по коридора да види кой е бил там, а аз трескаво си събрах разхвърляните дрехи от земята и се заврях в банята.
След малко Миро се върна – не успял да види кой е бил натрапникът. Пооправих се набързо на мивката и се разделихме с него с тихата уговорка, че „това не съм била аз“. Все пак си бях тръгнала официално от купона преди час, пък и беше тъмно – този, който е надникнал, може просто да се е припознал. Теорията издишаше отвсякъде, но за момента нямахме по-добра версия. Добре, че предстоеше уикендът, за да мога да си събера мислите до понеделник, пък и най-вече се надявах този, който ни е изловил, просто да си държи устата затворена.