Аз съм пасивна жена. Пълен пас. Не гъквам. Наскоро до нас се нанесе по-млад мъж и той ме научи да не съм такава. Първо, ме накара да му звъня всяка сутрин, когато отивам на работа. Как ли? Много просто! Паркира пред мен и ме затапва. Два пъти го будих и ми отваряше по гащи, бързо навличаше анцуг, докато го чаках в коридора му. Усмихвах се и му помахвах за „чао“, докато се изнасях, а той ме гледаше сериозно.
Следващия път звънях, а той идваше гол и сънен. Мяташе най-прекрасния орган и ми даваше знак с ръка да вляза, търкайки очите си. Сочеше ми в спалнята къде са ключовете му до портфейла и си лягаше без повече обяснения. Аз съвестно размествах колите и се качвах на пръсти да му оставя ключа. Все се ослушвах да не ме освиркват долу на улицата, но му пазех тихо.
После идваха празници и не се работеше, но аз се качих. Не знам защо. По навик. Той ми отвори и застана, без да мърда навътре: - К’во искаш? – пита. - Няма ли да ме пуснеш? – измънках аз. Той се отмести и затвори вратата зад гърба ми. Стоим прави в тъмното антре. Никой не го повика. Сведох поглед. Голотата му пред мен си висеше свободно. Измънках: - Аз такова... - Тука никой не влиза с дрехи! – пресече ме той и ме загледа.
Съблякох се с треперещи ръце. И пак с треперещ глас попитах: - Накъде да ходя сега? - В кухнята! – нареди ми той. Подпря се на шкафовете и ми заповяда: - Пусни по едно кафе!
Завъртях се по дупе и се заех да търся къде са му капсулите, къде са чашите. А той ме приближи и ми погали гърдите. За малко. Аз – нищо, все едно не съм разбрала. Нали ви казвам – пас съм. - Наведи се! – подпрях се на мига на плота. - Отвори си задника! Разтеглих си бузите. Спусна пръст отгоре надолу и обратно. После си намокри ръката на мивката и пак ме обходи, но с цяла шепа. Остави ме да го чакам така – мокра и разтворена. От срам гледах в плочките отсреща. - К’во искаш? – попита ме пак. - Пак така... – казах аз. - Не може! Марш в спалнята!
Затворих си дупето и се потътрих натам. Легнах по гръб на леглото. Разтворих крака и го гледах с надежда да ме разбере. Но уви! Хуят му беше изправен, а той пак пита: - Пипай се! Почнах, но измолих: - Моля те, ти...
Той ме докосна и щях да се побъркам от кеф. Погали ми путката бавно и нежно. Пак ми заповяда: - Отвори я да се изплюя. Суха си! – и аз я разтеглих до розово. Той проточи лига. А втория път плю звучно. Така се възбудих, че му глътнах слюнката с вагината си – тя се стегна около мокрото и го всмука. Той продължи: - Отваряй уста! – и ми спусна лига и на езика. - Дръж така! Насълзих се от зор да не преглъщам. Разтворила вагината и сгъната като за ебане. Той ми вкара пръст в дупето и веднага го извади. Стои прав и ме гледа. - Глътни! Боже, едвам удържах! Беше за малко, но възбудата ми стигна до небето. Всичко изпълних. - К’во искаш? - Пак в дупето... – изхриптях аз. Той ми зашлеви пишчето: - Който не ми трябва, го бия! – и бръкна рязко с пръста в дупето ми. Заболя ме, но не посмях да охна. В цепката ми вече сигурно имаше езерце. - К’во искаш?
Най-накрая се пречупих. Казах му: - Моля те, еби ме! Чак тогава ми бутна ръцете над главата, застъпи дланите ми с неговите и ме наеба – нежно в началото и яростно накрая. Изпотих се, но мълчах. Свърших с него. Той се изля вътре. Нищо не смеех да кажа, за да не ме изгони. - Няма да слагаш играчки! Да те разширявам е моя работа! – каза той и си легна от другия край. Аз поблагодарих и си тръгнах.
Ама нали е почивен ден – след два часа бях пак пред вратата му. Той беше с очила, видях компютъра му на масата. - К’во има сега? - Искам пак. Моля! – казах аз. - Кафе ли? - Искам да ми плюеш на путката, да я галиш и да ми бръкнеш в нея с цяла ръка, а после да ме наебеш... – изстрелях на един дъх. Той ми стисна устата да млъкна и си завря ръката в мен. Бях гола под халата. Залепи ме за стената и ме качи на пръсти с пръстите си, които ме ровеха. Завря се на конус. Заблъска с усукване. Разтварях крака, приклеквах и се олюлявах, а той блъскаше. Накрая сякаш проби през отвора – не знам, но пуснах струя и му се изпиках в обувките, които настъпвах.
Той ми се изхили в лицето: - Марш в банята да переш! Едвам-едвам с меките колене прегърнах тези обувки на гърдите си, сякаш бяха Енциклопедия Британика, и право на мивката. Обмокрих ги под струята, излях водата отвътре, а той нареди: - Лижи им връзките! Ужас. Изправих обувката като лице. Изплезих се. Беше много неловко, но задвижих език като тираджия пред стопаджийки. Обаче ми хареса. Затворих очи и продължих, зацелувах ги, осмуках върха на обувката.
Той прегракнал: - Я на колене и езика напред. На четири крака! Леко приклекна, за да ме ебе в устата. Давех се, но много ми хареса да ме използва така. Позата му беше неудобна и ме изгони: - Чиба към спалнята! На четири крака! Въртейки гъз, скимтях като пале и се дотътрузах до леглото. Качих се. Разкрачих се и облещих навирения си гъз. - К’во сега да те правя? Ми к’во да му кажа... Викам му: - Сега без повече въпроси, копеле мръсно! Ще ми плюеш на задника, ще ми го размажеш хубаво и ще ме наебеш както си трябва с ръцете на гърба и с косата ми в ръката! Ясно ли е бе, умник?
Начи, тоя подивя. Такъв ми го излющи... Навря ми три пръста в анала на фуния, чак забих чело в леглото от зор. Като поех въздух, вече ме ебеше по правилата, а в задника ми нямаше нищо. Ето – пропуск! Не го споменах в исканията.
И така. Пълен пас съм. Обичам да ме ползват и унизяват. Лижа обувки. Моля, не ми се смейте. Ебете ме!